Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Като слезе от сала, за да го завържеш за дървото, ти, бабо, подскачаше като младо момиче.

— Както ти казах вече — да бъда стара и слаба е лукс, който не мога да си позволя сега — засмя се тя. — Предстои ни да свършим още много неща.

Джереми също се засмя, но се замисли дали Александра ще се върне в Сидни, когато изпълнят задачата си, и дали пак ще започне да гине там. Друго го плашеше обаче още повече — боеше се, че ако не успеят, отчаянието ще сломи духа й, който я крепеше. На календара му бяха останали само деветнайсет резки, а трябваше да свършат още много работа и изходът все още бе под въпрос.

Когато бяха готови да тръгнат всеки по своя път, Джереми започна да търси подходящи думи за раздяла, но нищо не му идваше наум, а и баба му мълчеше. Той я целуна и я качи върху седлото й, после й подаде поводите на товарния кон. Александра потегли на югозапад към фермата Уаямба, а той се метна върху коня си и пое на север. Отвъд реката и Вилкания Джереми намери утъпкания път, който бе границата между фермите Уаямба и Тибубъра. Тръгна по него в бърз галоп, но мрачният, ветровит ден минаваше бавно. Късно следобед стигна до ниска, дълга планина, за която баба му бе говорила. По нея нямаше никаква растителност и се наричаше Голата планина. По средата й се виеше главният път за Тибубъра, пресичаше малка горичка от чемширови дървета, след това минаваше през планината и продължаваше на север.

Като се изкачи до върха на Голата планина и погледна надолу, огромната овцевъдна ферма се разкри сред океан от гори, храсти и безбрежни савани с висока трева спинифекс. В този миг Джереми изпита странно, непознато досега чувство. Макар и да противоречеше на всякаква логика, струваше му се, че е бил тук много пъти. Но в същото време мястото не му изглеждаше познато, в чувството му се преплитаха трудно определими усещания.

Това чувство не го напусна до вечерта, когато си направи лагер. Безпокоеше го, защото сам не можеше да си го обясни. През нощта сънува, което бе необичайно за него, но когато се събуди, не си спомняше какво бе видял насън. Докато се готвеше да тръгва, някакъв шум в евкалипта край лагера привлече вниманието му. Погледна и видя, че оттам излетя червен ястреб, който бе нощувал в дървото.

Доста преди пладне Джереми свърна от пътя, когато видя овче стадо в една долина на около километър и половина разстояние. Край стадото се въртяха пастир и един ратай. Пастирът бе набит, брадат човек, прехвърлил петдесетте, на име Айзак Логан, който кимна засмян, когато Джереми се представи.

— Да, ти трябва да си синът на сър Мортън — досети се той. — Преди години бяха вдигнали голяма тупурдия да те търсят, нали? Какво искаш да направя, господин Джереми?

— Нося писмо от госпожа Керик за управителя на фермата — каза Джереми и извади писмото заедно със списъка, изготвен от Джеймс Хаслет. Бяха увити в мушама, която той разтвори, за да вземе писмото. — Управителят ще трябва да натовари на каруци известно количество хранителни запаси и да ги изпрати в Броукън Хил. В това време ние с тебе ще откараме стадото на същото място. Каруците би трябвало да ни настигнат във фермата Уаямба след около седмица.

— Добре, това ще стане — съгласи се Айзак, обърна се и подаде писмото на ратая. — Нали чу какво каза господин Джереми? Тръгвай, момко, и бързо!

Ратаят прибра писмото в джоба си и потегли в галоп.

— Ако поседиш малко при овцете, ще ида да си взема багажа — предложи Айзак.

Джереми се съгласи, а пастирът подкара коня си към колибата и кошарите на хълма над долината. Айзак се върна бързо, като водеше и товарен кон с провизии и пастирски принадлежности. Подсвирна на кучетата и заобиколи с коня си стадото от срещуположната на пътя страна. Плесна във въздуха с пастирския си камшик и овцете се втурнаха към пътя.

В стадото имаше шест хиляди овце, но Джереми знаеше, че ще загубят ценно време, ако се опитат да отделят от него толкова, колкото Джеймс Хаслет искаше да купи. Тези, които бяха в повече, щяха да са резерв в случай, че някои овце се отклонят от стадото. Ала Джереми скоро се убеди, че това е малко вероятно, тъй като Айзак бе опитен пастир и почти не се нуждаеше от помощ, за да следи за бързото движение на овцете по пътя. Странното чувство, което бе завладяло Джереми, го напусна по здрач, когато пресякоха границата с фермата Уаямба.

С помощта на Джереми Айзак направи временна кошара за овцете от забити в земята колове и въжета. После се установиха на лагер край заграждението. Изглеждаше, че практиката в Тибубъра бе да се изпълняват и най-необичайните нареждания, без да се задават въпроси, защото Айзак почти не прояви любопитство защо стадото и хранителните запаси се откарват в Броукън Хил. Докато вечеряха, Джереми научи, че Айзак работи във фермата от трийсет години и че двамата му синове също са пастири в Тибубъра.