Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Пастирите, които сега помагаха на Айзак, препоръчаха да се отклонят малко на изток, където местността била по-подходяща за придвижването на овцете, и стадото свърна по посока на реката. Тя се показа в далечината чак в късния следобед. Откъм водата се носеха тънки мъгли, падаха в долинките и забулваха зелените ивици. Айзак и другите пастири отново насочиха овцете право на юг.

Елизабет се върна по здрач, малко след като бяха прибрали овцете в заграждението. Джереми разседла и спъна своя кон и конете на жените, а те запалиха огън на няколко метра от лагера на пастирите, които вече готвеха вечерята си. Мъглата, идваща от реката, се бе сгъстила; тя засилваше вечерния хлад и образуваше светли ореоли около лагерните огньове.

По време на вечерята Джереми разбра, че спадът на вълнения пазар в Англия не вълнува Елизабет, фермата Уаямба можеше да се самозадоволява, а запасите й биха стигнали за години. Освен това фермата на Елизабет бе по-скоро самоцел, отколкото източник на приходи, желанието й бе преди всичко да я запази такава, каквато е. Говориха по този и по други въпроси, но жените отделяха най-много време за спомените си и често с обич споменаваха Шийла Гарити.

Сутринта се надигна лек вятър, който превърна мъглата в пълзящи над лагера облаци, сред които пастирите се открояваха като неясни силуети. След бързата закуска Джереми оседла конете. Елизабет пак пое сама, за да търси следи от неканени гости, а Джереми и Александра следваха стадото все на юг, заедно с пастирите.

Мъглата се задържа цялата сутрин, затова видимостта бе ограничена до километър-два. Когато към обед просветна, Джереми забеляза в далечината приближаващите се каруци и ги посочи на Александра. Обърнаха конете си назад, за да пресрещнат осемте каруци, които ту се показваха на възвишенията, ту изчезваха от погледа в падините. Всяка каруца се теглеше от по четири коня, а зад тях ратаите водеха и резервни коне, затова керванът се движеше бързо, за да застигне стадото.

Двамата пастири, които предвождаха каруците, се спуснаха в галоп към Александра и Джереми. Бяха мъже на средна възраст, единият имаше гъста брада, а другият бе полуабориген. Спряха се и поздравиха Александра, към която се отнасяха не само като нейни служители, но и като стари приятели. Александра ги представи на Джереми — брадатият пастир бе Руъл Блейк, а другият Юли Боднам.

Ръкуваха се с Джереми, а Руъл припомни как са го търсили преди много години.

— Всички във фермата се зарадваха, че си се появил, господин Джереми — добави той. — И знаехме, че госпожа Керик ще хвръкне от радост.

— Не сте се излъгали — отвърна тя. — Когато Джереми пристигна в Сидни, бях най-щастливата жена на света. И сега се чувствам така. Натоварихте ли всички запаси, които бях включила в списъка, Руъл?

Той я увери, че са изпълнили нарежданията й най-внимателно. Александра се заинтересува какво е състоянието на каруците, а Руъл изказа надежда, че ще стигнат до Броукън Хил, без да се налагат някакви поправки по тях. Смяташе, че ще настигнат стадото рано след пладне. Двамата пастири се върнаха при каруците, а Джереми и Александра се отправиха към стадото, доволни от положението.

Джереми изтъкна весело, че времето, което остава до падежа на ипотеката, навярно ще им стигне.

— Броукън Хил вече не е много далече — каза той. — Ако не се случи някаква злополука, може да успея да се върна в Сидни с разписката дори един ден преди срока.

Злополуката се случи малко след разсъмване на другата сутрин, когато мъглата бе почнала да се разкъсва и всички се готвеха да тръгват. Голямо вълмо мъгла тъкмо бе подминало лагера, който се откри ясно пред евкалиптовата горичка на двеста метра от него. Утринната тишина внезапно се разтърси от бързи, отекващи в цялата околност изстрели откъм дърветата.

В лагера мигновено настъпи хаос. С оглушително блеене овцете се юрнаха вън от заграждението и се разбягаха. Конете цвилеха и се мятаха подплашени, като се мъчеха да се освободят от букаите и да побягнат. Пастирите закрещяха ужасени и инстинктивно се втурнаха встрани, за да не бъдат пометени от стадото.

Първите изстрели не объркаха мислите на Джереми и той бързо прецени положението. Разбра, че изстрелите са били насочени към овцете, а резултатът от стрелбата бе отчайващ. Спестените досега дни бяха безвъзвратно загубени, защото събирането на пръснатото стадо щеше да е много трудно. Надпреварата им с времето бе отишла напразно и съдбата на Тибубъра бе на карта.