Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Овцете се втурнаха през отвора, а работниците охотно помогнаха на пастирите да ги насочат към голямо заградено пасище. Каруците минаха през отвора в оградата след овцете и се отправиха към складовете, където други работници започнаха да разтоварват. Майлс определи свои помощници, които да преброят овцете и да проверят донесените припаси, и докато чакаха, заговори с Джереми.

— Бог ви праща, господин Керик — започна надзирателят, — защото успявам да доставя съвсем оскъдна храна от малките ферми на юг от мината. Знам, че фермата Уаямба има планини от запаси, но както моите предшественици, така и аз сме видели от собствениците й само неприятности.

— Няма да слушам никакви критични забележки за фермата Уаямба и за семейство Гарити, господин Броуди — твърдо го прекъсна Джереми. — Те са се установили тук първи и тази мина им е натрапена. Това не им е приятно, както на вас няма да ви е приятно, ако между вашите постройки някой пусне да пасат овце.

Надзирателят неохотно се съгласи и смени темата. Малко по-късно помощникът му съобщи, че овцете са преброени и хранителните запаси са проверени. Майлс Броуди подписа списъка, а Джереми излезе с коня си през отвора в оградата, последван от каруците и пастирите.

Александра му бе приготвила храна за из път, която пастири качиха на товарен кон, докато Джереми се сбогуваше с Елизабет и нейните хора. След като се прости и с работниците от Тибубъра, Джереми поведе конете си и се отдели с Александра, за да поговорят. Останаха още осем дни и той изказа съмнение, че ще стигне до Сидни преди падежа на ипотеката.

— Всъщност остават по-малко от осем дни — добави Джереми. — На последния ден трябва да съм пристигнал преди три часа следобед, когато банката престава да работи с клиенти. Дори и без злополуки и непредвидено забавяне, времето едва ли ще ми стигне.

— Ако има смъртен, който може да го направи, това си ти — отвърна му Александра. — Ще спестиш няколко часа, ако успееш да се качиш на влака в Пенрит, а това ще е и по-безопасно. Ако наемният нападател, който избяга, пристигне в Сидни преди тебе, Крийви ще разбере, че те е подценил. Той ще изпрати други хора да ти устроят засада и навярно ще те причакат на пътя малко преди края на пътешествието ти.

— Това е вярно — съгласи се Джереми. — Ще се опитам да стигна до Пенрит навреме, за да хвана влака, макар че той не пътува редовно и не мога да разчитам особено на тази възможност. Навярно ще трябва да се движа по шосето, но ще бъда внимателен.

— Има алтернативен път през Парамата — каза Александра. — На източния бряг на река Нипиан, непосредствено след моста започва гора. През тази гора минава път, който води на юг край Нипиан. Можеш да караш по него и да свърнеш на изток към Сидни по някой свързващ път.

— Знам тази гора много добре — увери я Джереми, — но не знаех, че през нея има път. Ти минавала ли си по него, бабо?

— Веднъж, много отдавна — замислено му отговори тя. — Сигурна съм, че все още съществува, защото някои неща никога не изчезват. Много ще се радвам, ако този път се окаже полезен за семейството ни.

Нанесените забележки сякаш не се отнасяха толкова до внука й, колкото до някакви нейни лични възпоминания и Джереми не им обърна внимание. Разговорът продължаваше, макар сега всяка минута да бе ценна, но за внука бе трудно да се раздели с баба си. По дълбоката си същност съвместното им пътешествие много приличаше на странстванията с Джарбо Чарли. Бе цяла одисея, пътуване не само през Пустошта, но и пътуване към себе си, което му бе доставяло огромно удоволствие, обогатило бе живота му с една нова и задълбочаваща се привързаност към неговия по-възрастен спътник.

Александра приключи разговора с една молба.

— Ще дойдеш ли в Тибубъра, за да ми съобщиш какъв е изходът от начинанието ни? — попита тя. — Ще изпълниш ли тази моя молба, Джереми?

— Да, бабо, разбира се.

Тя се усмихна и му благодари сърдечно. Джереми я целуна и се обърна към конете — хвана юздите на своя и стисна поводите на товарния кон, после се метна на седлото. Александра и останалите изпращачи му помахаха и му пожелаха добър път. Джереми им отговори и се понесе в бърз галоп.

Небето остана облачно, но нямаше дъжд, който да затрудни обратния път на Джереми към земите на север. Когато стигна до сала обаче разбра, че и липсата на дъжд може да бъде неблагоприятна. Нивото на реката бе спаднало и една трета от тежкия сал бе останала на брега.

Салът се намираше между брега и няколко полупотопени в реката дървета. Джереми завърза едно въже за кърмата, съблече се и заплува през бързата ледена вода, за да прикачи въжето около едно дърво. Разтреперан от студ, бързо се облече отново и прикрепи края на въжето към седлата на конете. Като използва един прът за лост, той натисна носа на сала, а конете потеглиха въжето.