Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Отлетяха скъпоценни часове, докато конете дърпаха въжето, а Джереми стоварваше цялата си тежест върху пръта, за да може огромният съд да се придвижва сантиметър по сантиметър. Когато по-голямата му част вече бе във водата, издърпването му стана по-леко и най-сетне целият сал се плъзна в реката. Джереми качи конете на него и ги завърза, после отблъсна сала от брега, скочи на кърмата и закрепи пръта на място.

Сега нямаше толкова неприятности с водовъртежи, само един почти извъртя сала и подплаши конете. Като наближи отсрещния бряг, Джереми затърси подходящо място, където салът би могъл да се закрепи, докато той иде до носа и го завърже, преди съдът да се плъзне обратно към течението. Избра гъсталак от храсти и млади дръвчета, полупотопени във водата, и насочи сала към него.

Носът се вряза в гъсталака и смачка растителността, после се блъсна в брега. Конете се заклатиха, но премазаните дръвчета задържаха сала, докато Джереми се придвижи към носа. Грабнал въже, той изскочи и успя да го завърже за едно дърво, тъкмо когато салът бе почнал да се плъзга назад във водата. Използва и второ въже, за да го върже по-здраво и изведе конете на брега.

Земята отвъд реката бе неравна, покрита с оплетени коренища и шубраци, но Джереми предпочете да си проправя пътека през тях, отколкото да иде нагоре по реката, защото не искаше да среща хора и да губи време в разговори. След известно време стигна до тесен път, който минаваше край разпръснати къщи и малки ферми. Тръгна по него и заобиколи южните предградия на Вилкания, после излезе на по-широкия отъпкан път източно от града.

Когато в късния следобед стигна до първата голяма овцевъдна ферма, конете бяха напълно изтощени. Джереми бе не по-малко изморен, но отказа предлаганата му вечеря и легло за преспиване, като обясни на стопаните, че разполага с ограничено време. На свечеряване пое отново с нови коне и ги остави да се придвижат бавно в мрака.

Джереми задремваше по за няколко минути върху седлото, но се стряскаше при всяко спъване на коня в камък сред мрака на безлунната нощ. Късно през нощта спря да си приготви набързо нещо за ядене и да остави конете да попасат. Зачеркна още една резка на календара си и преброи, че остават само четири.

С пукването на зората започна нов мрачен и облачен ден. Наближаваше краят на зимата, от няколко дни в този район не бе падал дъжд и пътят бе сух. Изтръпнал от умора, Джереми продължаваше да кара конете в бърз галоп. Привечер спря в друга ферма, за да помоли за нови коне, след като бе изминал почти двеста километра от разсъмване.

Още една нощ Джереми не слезе от коня, но тъкмо когато реши да спре, за да поспи няколко часа, срещна скитник, ухапан от пепелянка. Качи го на товарния кон и го откара до една ферма, с което загуби няколко часа. По-късно падна подкова на един от конете. За да не се нарани кракът му, трябваше да карат бавно, докато стигнат до друга ферма, където Джереми би могъл да смени конете си.

Подир обед на следния ден конете прецапаха през потока Гундару, който бе изхвърлил носени от пороя дървета на повече от километър от брега си. Малкото селище на изток от потока усилено се готвеше за пристигането на пътуващи стригачи, които обикаляха фермите в този район през пролетта. По здрач Джереми свърна към фермата на семейство Полър, където бяха нощували с баба му.

Стопаните се изплашиха от вида му, очите му бяха зачервени, а лицето — изпито от умора.

— Вие сте изтощен, господин Керик — възкликна Мейнар Полър, а жена му се съгласи с тази констатация. — Трябва да се нахраните добре и да поспите една нощ. Ако не си починете, ще паднете от умора.

— Не мога да остана — отвърна Джереми. — Признателен съм ви за любезността, но сега всеки час е от значение за мене. Ако ми дадете нови коне, ще продължа колкото е възможно по-скоро.

Мейнард въздъхна примирено, неохотно се съгласи и отиде да се разпореди за оседлаването на отпочинали коне. Сара Полър бързо приготви супа и силен чай за Джереми и се заинтересува как той и баба му са пресекли придошлия поток Гундару. Докато й разказваше накратко, имаше чувството, че това се е случило в далечното минало. Малко след като се бе нахранил и изпил чая си, видя, че отвън го чакат оседланите коне. Джереми благодари на съпрузите за помощта и пое в сгъстяващия се мрак.

През тази нощ Джереми се събуди на седлото неведнъж, защото конете бяха спрели да пасат и веднага ги връщаше обратно към пътя. Когато се развидели и достигнаха до по-гладки и равни участъци, принуждаваше конете да препускат още по-бързо. Няколко часа след пладне те вече бяха изтощени и Джереми спря в една ферма, за да хапне набързо и да замени конете. Веднага продължи пътешествието си, като намали ход едва когато напълно се стъмни.