Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Тези мисли профучаха през ума му и в гърдите му избухна див гняв. Джереми реагира мигновено, докато изстрелите още продължаваха и изплашените овце се измъкваха от заграждението. Той грабна пистолета си и се спусна през лагера към дърветата.

Всичко ставаше като на бавен ход, пътят му бе изпълнен с препятствия. Блъскаше се в дърпащи се коне, разбутваше с раменете си пастири, търсещи убежище, скачаше между спрените каруци Най-сетне се измъкна от лагера и закриволичи между храстите, като се мъчеше да набере скорост.

Когато се приближи достатъчно, за да различи петима-шестима мъже между дърветата, те продължаваха да стрелят към подплашените овце. В мъгливия утринен здрач не забелязаха тичащия към тях Джереми. Той забави ход, прицели се бързо и стреля по един от мъжете. При третия изстрел човекът полетя назад и падна.

Останалите се прикриха зад дърветата и почнаха да стрелят по Джереми. Куршумите попадаха в храстите ту от едната, ту от другата му страна, докато той си проправяше път сред гъстата растителност и не спираше да тича към дърветата. Изведнъж разтърсващият гръм на големокалибрена пушка проехтя зад гърба му и той погледна през рамо.

Елизабет препускаше през храсталака и презареждаше пушката си. Сега тя наистина бе Елизабет Гарити от скитническите разкази, широко разтворените й очи блестяха, а лицето й бе изкривено от злоба и гняв. Без шапка, с развяваща се рошава коса, тя опря пушка до рамото си и даде нов изстрел.

Мъжете й отвърнаха с огън. От куршумите, които попаднаха в храстите около нея и Джереми се разлетяха листа. Джереми видя, че успоредно на дърветата минава дълъг ров, където се спускаше ново вълмо от мъгла откъм обраслата с шубрак поляна между лагера и дърветата. Джереми изстреля последния патрон от пистолета си и изчака Елизабет да го настигне.

Щом тя се доближи до рова, той се хвърли към нея, грабна ръката й и я събори до себе си в рова. Елизабет падна тежко и погледна най-напред учудена, а след това разгневена, че я е спрял.

— Ако се приближим повече на това открито място, няма как да не ни уцелят — обясни постъпката си Джереми. — Освен това, като се съвземат, пастирите в нашия лагер ще започнат да стрелят, и те също могат да ни улучат, защото сме точно по средата.

Сякаш в потвърждение на думите му, в лагера изгърмя пушка, куршумът мина през храсталака над главите им и се заби в едно дърво. Разнесоха се и други изстрели откъм лагера и над рова просвистяха куршуми.

Елизабет се усмихна кисело и отметна косата си назад.

— Понякога позволявам на гнева си да надделее над разума — призна тя. — Но направихме нужното. Тези свини са смятали, че ще избягат, без някой да отвърне на гърмежите им, ние обаче ги спипахме. Трябва да ги е изпратил оня човек, за когото ми разказа баба ти.

— Сигурен съм в това — отвърна Джереми и посочи мъглата, която пълзеше към поляната. — Ние с тебе можем да се изтеглим в двата края на рова, а мъглата ще ни прикрие и ще успеем да се шмугнем между дърветата от различни страни.

— Добре. Като прибягваме до дърветата в мъглата, трябва да викаме, за да не стреляме един срещу друг.

Джереми, разбира се, бе съгласен и запълзя към единия край на рова. Елизабет се насочи в противоположната посока. Пастирите от лагера навлизаха в храсталака и изстрелите им се сливаха в канонада. В края на рова Джереми презареди пистолета си, пропълзя по-бавно до дърветата, предпазливо вдигна глава и погледна през шубрака.

Непознатите нападатели в гъсталака стреляха бързо по пастирите и очевидно се надяваха да се измъкнат под прикритието на приближаващата мъгла. Зад горичката бяха завързани коне и Джереми зърна един мъж, който пълзеше към тях. Настъпващата мъгла намаляваше видимостта и разстоянието бе доста голямо за пистолетен изстрел, но Джереми се прицели внимателно. В същия миг Елизабет гръмна от другата страна на горичката и мъжът се повали, улучен от куршума й.

Пастирите спряха стрелбата, защото мъглата бе покрила поляната и шубрака. Джереми се изправи и с насочен пистолет мина бавно през храсталака, за да се скрие между дърветата. Чуваше, че наблизо се движат хора, но мъглата приглушаваше звуците и му се струваше, че те идват от всички посоки. Стволовете на дърветата се виждаха като тъмни сенки, докато Джереми се насочваше към конете, защото знаеше, че нападателите ще отидат до тях.

Внезапно от мъглата изскочи човек с вдигната пушка и Джереми дръпна спусъка. Човекът се килна назад и се строполи, но друг нападател на няколко крачки от първия стреля. В мъглата проблесна червена светлина, а патронът профуча край ухото на Джереми. В следващия миг проехтя характерният оглушителен гърмеж на големокалибрената пушка на Елизабет. Вторият нападател изкрещя от изненада и болка и падна тежко на земята.