Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Мортън пресилено се усмихна.

— Благодаря ти, но всички наши средства са далеч по-малко от необходимата сума, която е три хиляди гвинеи. — После се обърна към Александра: — Истината е, че аз разруших онова, което ти и татко сте изграждали цял живот.

— Това са глупости, Мортън — откликна тя. — И баща ти би казал същото. Главната ни грижа винаги е била семейството. Каквото и да стане с фермата, фамилията Керик ще продължи да съществува.

Настъпи тягостно мълчание. Мортън тъжно въздъхна, а Джереми разсъждаваше, че той едва ли би могъл да разреши една задача, чийто отговор Мортън не бе успял да намери, но все пак се мъчеше да измисли как биха могли да се сдобият с пари. Спомни си за голямата разлика в цената на добитъка в Бърк и Брисбейн, но това нямаше нищо общо с възникналия въпрос.

Тази мисъл обаче продължаваше да се върти в главата му и внезапно се сети за друго място, където животните ще имат още по-голяма цена. В същото време му хрумна откъде могат да се вземат животни.

— Когато говорехме с Джеймс Хаслет — обърна се Джереми към баща си, — той не назова стойността на хранителните продукти за Броукън Хил, задържани в Аделаида. Имаш ли някаква представа колко струват?

Мортън се замисли за миг.

— По-рано ми беше казал, че пратката в потъналия кораб струвала две хиляди гвинеи. Защо питаш, Джереми?

— Миньорите биха могли да ядат овче месо — изтъкна Джереми, — а от Тибубъра до Броукън Хил може да се закара едно стадо, без да се пресича реката. Има ли и други хранителни запаси във фермата, бабо?

— Да, няколко тона — поизправи се заинтересувана Александра. — Отдавна пазим големи количества трайни продукти в имението. А кой е Джеймс Хаслет, за когото говори Джереми? — запита тя Мортън.

Мортън й обясни, но заклати недоверчиво глава.

— Идеята на Джереми е наистина отлична и Хаслет би я приел с готовност. Но разполагаме само с двайсет и осем дни, ако броим и днешния ден. Няма физическа възможност овцете и хранителните запаси да се откарат в Броукън Хил и разписката от минния надзирател да се донесе тук, за да получим чек от Джеймс.

— Ако има на тоя свят човек, който би могъл да го направи — твърдо заяви Александра, — това е моят внук. Достатъчно ли е времето, Джереми?

— Не знам, бабо — отвърна той. — Фермата е на деветстотин километра оттук и не знам какво е състоянието на пътя, дали потоците са придошли и дали ще е много трудно да се премине през река Дарлинг. Но знам, че е по-добре да се предприеме нещо, отколкото да стоим със скръстени ръце.

Всички се съгласиха в един глас и се включиха в разговора. Някой спомена, че овцете и запасите би трябвало да се откарат до Броукън Хил през фермата Уаямба, което Елизабет Гарити не би приела, но Александра не сметна, че това ще представлява проблем.

— Елизабет ще се съгласи, ако аз я помоля. Мортън, знам наизуст съдържанието на складовете в Тибубъра. Да идем при Джеймс Хаслет и да разберем от какво се нуждаят в Броукън Хил.

— Добре — съгласи се той, стана и помогна на майка си да се изправи. — Поне знаем, че така бихме могли да изплатим ипотеката. Аз мога да събера петстотин гвинеи и ти имаш толкова. Ако се спазарим с Джеймс за две хиляди, ще разполагаме с цялата необходима сума. Джереми, ела с нас, защото всичко ще зависи най-много от тебе.

Джереми ги последва и всички излязоха в антрето, разговаряйки шумно и обнадеждени. Взеха шапките и палтата си, Александра се подпираше на бастуна си, докато слезе по стълбите с Джереми и се качиха в каретата на Мортън, който даде нареждания на кочияша.

По пътя към търговския център обсъждаха различни подробности около пътешествието. Джереми бе уверен, че ще може да наеме нови коне западно от Батхърст, а Мортън щеше да се погрижи да му се осигурят коне до Батхърст. Каза, че е одобрил заеми за собствениците на Нипиан Ин в Пенрит и на Белуедър Ин в Батхърст, за да открият тези странноприемници и че те с удоволствие биха изпълнили всяка негова молба.

Каретата сви по Съри стрийт и спря пред кантората на компанията „Броукън Хил“. Завариха вътре Джеймс още по-разтревожен, отколкото при първата му среща с Джереми, но след като Мортън обясни целта на посещението им, той изпадна в радостна възбуда. Извади от бюрото си един списък и започна да го разисква с Александра.

— Нямам осолено свинско и говеждо месо — каза тя, — но мога да доставя овче. Например едно стадо от пет хиляди овце.

Джеймс веднага прие това предложение и продължиха да четат списъка. Отбелязаните в него количества се сториха на Джереми огромни, но баба му бе готова да достави стотици килограми сол и чай, десетки варели с брашно, фасул и сушен грах. Вместо захар можеше да предложи меласа и тютюн, пресован на смокини, вместо на листа.