— Да, довиждане засега, Джереми.
Отговорът на Мортън прозвуча смутено и Джереми си тръгна доволен, че поне е накарал баща си да помисли върху положението.
Няколко минути след излизането на Джереми Мортън остана на стола си неподвижен, загледан в стената, без да я вижда. От вчерашния следобед бе изпълнен с радост и гордост, че високият прекрасен млад мъж е негов син. Сега си го представи като малко момче, застанало на улицата разочаровано и с наранено сърце, и изпита горчива мъка. Каква загуба бяха пропуснатите възможности да обогати и собствения си живот, ако се бе държал като истински баща и приятел на момчето.
Спомни си как предния ден бе тръгнал, за да се срещне с Джереми. Радостното очакване бе помрачено от опасението, че Джереми може да се държи резервирано. Но синът му го бе посрещнал топло, макар да имаше основания да изпитва и гняв, и жажда за отмъщение. Джереми бе загърбил миналото, сякаш изобщо не бе съществувало.
Сравнено с великодушието на Джереми, собственото му усещане, че е бил измамен от майка си, изглеждаше дребнаво. Мортън си припомни нещо, казано между другото от Александра. Тя бе признала, че е излъгала в писмото си до Клара Тавиш, за да бъде тя спокойна за Джереми в последния си час. От желание да бъде милостива към Клара майка му бе приела да носи товара на една лъжа. Но тя с десетилетия бе носила тайно и мълчаливо друг, много по-тежък товар, за да не нарани него.
Сълзи изпълниха очите на Мортън — от мъка и гняв към самия него. Осъзна, че бе постъпил така, както Крийви би желал. Бе действал като негов съучастник, превръщайки се в свой собствен враг. Не само бе разкъсал сърдечната връзка, която го бе свързвала с майка му от рождение, но бе издигнал бариера и между себе си и Джулия. Избърса очите си, извика да докарат каретата и бързо грабна палтото и шапката си.
Чувството, че е бил измамен, Мортън бе използвал като щит срещу здравия си разум. Споменът за всичко, сторено от майка му за него, го измъчваше, докато каретата пресичаше улиците на града. Най-много го терзаеше фактът, че след като той се бе отчуждил от нея, за да му помогне, Александра бе ипотекирала имението Тибубъра, в което бе вложен целият й живот. Когато каретата навлезе в алеята пред къщата, Мортън почука с бастуна по пода, което бе знак за кочияша да спре, и слезе.
Посрещна го студен, поривист вятър, когато тръгна през вътрешния двор. Майка му бе коленичила до една цветна леха и я разкопаваше, облечена в топло палто и с шал на главата, тя вдигна очи, щом той е доближи, взе бастуна си и почна да се изправя.
Мортън се спусна към нея и я взе в прегръдката си.
— Ще ми простиш ли, че бях такъв глупак, мамо? Можеш ли да ми простиш?
— Разбира се, стига ти да можеш да ми простиш, Мортън — отвърна тя с радостни сълзи. — Моя скъп, моя най-скъп син!
Мортън я притискаше до себе си и бушуващите в гърдите му чувства отново извикаха сълзи в очите му, а Александра, обвила ръце около сина си, ридаеше от радост.
Джереми се прибра, след като купи кожа за нови ремъци за самарите, и завари каретата на Мортън и двуколката на Дирдри пред къщата. Допусна, че семейството пак се е събрало — спонтанно или по покана — както бе ставало няколко пъти през седмицата, откакто той и Фиона бяха пристигнали.
Но щом влезе в гостната, Джереми разбра, че е възникнал някакъв сериозен проблем. Мортън и баба му седяха един до друг на едно канапе, а Дирдри и Фиона — на отсрещното. Катерин и Юдора бяха седнали на столове и всички загрижено мълчаха.
Джереми си взе стол и попита какво се е случило. Александра показа писмото в скута си и каза, че е от брокера в Лондон.
— Пазарът на вълна бил много слаб, защото няколко фабрики били затворени — продължи тя. — Брокерът оставил голямата част от вълната на склад. Очаквах да ми изпрати няколко хиляди гвинеи, а получих само петстотин.
— Мама ипотекира фермата, за да предотврати моя фалит — добави смръщен Мортън. — Тя трябва да се изплати изцяло след по-малко от месец, а банката на Крийви държи ипотеката. Макар че сумата е нищожна в сравнение със стойността на имението, да се получи втора ипотека е немислимо. Това ще е пряко предизвикателство към Крийви и никой в Сидни няма да поеме подобен риск.
Джереми погледна Фиона, която го подкани с очи да предложи техните пари.
— Ако всички съберем парите, с които разполагаме — обърна се Джереми към баща си, — може да съберем нужната сума. Ние с Фиона имаме около двеста гвинеи.
Читать дальше