Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Ще останат и достатъчно запаси за работниците във фермата — завърши Александра, — но имайте предвид, че не сме абсолютно сигурни дали ще успеем да осъществим доставката поради времето и други, независещи от нас условия.

Джеймс разбираше това и написа коригиран списък. Мортън се включи в разговора, когато почнаха да обсъждат цените. Споразумяха се за четири шилинга на овца, после преминаха към другите продукти. Джеймс направи сбора и общата сума излезе малко под две хиляди гвинеи.

— Ще я закръглим на две хиляди — предложи той и подаде списъка на Александра. — Щом получа този списък, подписан от минния надзирател, ще ви издам чек на тази сума. Кога смятате, че ще бъде възможно овцете и продуктите да бъдат доставени в Броукън Хил?

— След около три седмици — отговори Джереми, тъй като всички погледи се бяха насочили към него.

— Отлично! — възкликна Джеймс. — Това ще разреши един мъчителен за мене проблем и ще спаси мястото ми в компанията. А ще спаси и самата компания да не попадне в нежелани ръце. Бяхте напълно прав, сър Мортън. Имам всички основания да вярвам, че зад всичко това от самото начало стои Крийви.

— Произшествията носят отпечатъка на хитрите му, непочтени методи — съгласи се Мортън. — Благоразумно е да запазим нашата договореност в тайна. Ако Крийви узнае за нея, няма да се спре пред нищо, за да провали плановете ни.

Джеймс бе напълно съгласен и увери Мортън, че няма да спомене нищо за споразумението им пред когото и да било вън от кантората. Сбогуваха се, Джеймс пожела на Джереми добър път, а той се отправи към каретата с Александра и Мортън.

Докато пътуваха обратно към къщи, Мортън попита Джереми кога възнамерява да потегли, като се надяваше, че това ще стане още следобед. Но Джереми смяташе, че не е разумно да се прибързва, защото добрата подготовка на пътешествието бе не по-малко важна от добрите коне. Александра подкрепи това мнение и премина към обсъждането на по-общи въпроси.

— От този момент — заяви тя — Джереми става шеф на цялата операция. Той поема отговорността и той ще взема всички решения.

Мортън изрази одобрение, а Джереми побърза да добави, че с удоволствие би приел всички съвети и продължиха да обсъждат кога трябва да потегли. След като поговориха, Джереми реши да прекара утрешния ден в подготовка, за да поеме рано сутринта на следващия.

Вкъщи всички изразиха радостта си от споразумението с Джеймс. Всички се включиха в разговора какво трябва да се направи, но след малко възникна остро несъгласие. Мортън предложи Александра да напише писмо до Елизабет Гарити и да я помоли овцете и продуктите да бъдат прекарани през фермата Уаямба. Александра отговори, че за да се получи това разрешение, тя трябва да придружи Джереми и да говори лично с Елизабет.

Гробното мълчание бе последвано от бурни протести от страна на Мортън, Дирдри, Катерин и Юдора, които изтъкваха възрастта на Александра и изключителните трудности при пътуването в Пустошта през зимата, при това в надпревара с времето. Александра обаче настояваше, че единственият начин да получи съгласието на Елизабет, е да говори с нея лично.

Вдигна ръка, за да се въдвори тишина и спорът спря.

— Може би сте прави — каза тя. — Въпросът е там, че не съм сигурна какво ще реши Елизабет, ако аз не съм там, за да я убедя. Затова ще предоставя решението на нашия шеф. Джереми, моето мнение е, че ще е най-добре да дойда с тебе. Може ли?

Джереми се почувства извънредно неудобно; не му се искаше, също като и на останалите, баба му да предприеме такова пътешествие. Фиона не вземаше отношение, лицето й не подсказваше какво е нейното мнение, ала всички други клатеха глави и гледаха смръщени към Джереми, като безмълвно го подканяха да откаже на Александра. Но въпреки очевидните трудности за нея, умните сини очи на баба му излъчваха непреодолима сила.

— Добре, бабо, щом ти смяташ, че така ще е най-добре — бе отговорът на внука й.

Александра се усмихна засияла, Мортън разпери отчаяно ръце, а всички останали изпъшкаха в недоумение. С това спорът приключи и заговориха за други неща. Когато се здрачаваше, Мортън тръгна да доведе Джулия, а Катерин се отправи към кухнята, за да уведоми готвачката колко души ще вечерят у тях.

По време на вечерята и след това в гостната разговорът за пътешествието бе общо взето оптимистичен. Въпреки това имаше и нотки на несигурност поради крайно ограниченото време, както и резерви, свързани с тръгването на Александра. По-късно, когато Джереми и Фиона бяха сами в стаята си, Джереми изрази притеснение, че ще пътува с баба си. Фиона се безпокоеше по-малко и смяташе, че Александра може да изненада всички, като понесе леко трудностите и неудобствата.