Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Прекараха повече от един час във въжарската работилница, където Мортън запозна Джереми с работниците и с тяхната дейност. След това отидоха в сухия док, където се извършваше ремонт след унищожителния пожар. Напуснаха дока по обед и хапнаха в едно кафене. Оттам отидоха в Търговската борса, където Джереми също бе представен на няколко приятели на Мортън.

Един от тях, около трийсет и пет годишен човек на име Джеймс Хаслет, Мортън представи като главен мениджър на минната компания, която разработва находището в Броукън Хил. След като се ръкува с Джереми, Джеймс съобщи на Мортън, че все още усилията му да разреши трудния проблем, изникнал преди няколко седмици, не са дали никакъв резултат.

— Става дума за хранителните запаси, които трябва да се откарат в Броукън Хил. Пратката чака в Аделаида, но сега движението на плавателните съдове по река Дарлинг е рисковано. Скоро работниците в мината ще останат без никаква храна, но според слуховете, които се носят тук, положението е още по-лошо. Стойността на акциите пада и акционерите почват да се съмняват в компетентността ми.

— Стойността на акциите пак ще се покачи — увери го Мортън. — Инвестициите в Броукън Хил имат голяма перспектива. Поговори с акционерите и им обясни в какво се състои проблемът.

— Говорих — унило повдигна рамене Джеймс. — но мисля, че има мълчаливи, обикновено неактивни съдружници, които сега оказват силен натиск. Тези, с които говорих, разбраха какъв е проблемът, но натискът продължава, а слуховете утежняват положението. Всъщност мястото ми в компанията е поставено на карта, сър Мортън.

Мортън поглади брадичката си замислено.

— Това изглежда доста странно — промърмори той. — Каква част от акциите притежават съдружниците, които наричаш мълчаливи?

— Повече от десет процента, но състоянието постоянно се променя. Като почна да се понижава стойността на акциите, няколко от по-дребните акционери продадоха своите на един анонимен купувач. Защо питате?

— Анонимният купувач може би е Крийви, който иска да овладее компанията — намръщено отвърна Мортън. — Не много отдавна той ми предложи да му стана съдружник и заяви, че има предвид едно много доходно начинание. Най-напред бе потопен корабът, който пренасяше първите изпратени от теб запаси, а е известно, че Крийви прибягва до потопяването на параходи. Сега се пускат слухове, които създават паника, стойността на акциите пада и акционерите продават на анонимен купувач.

— Бога ми, сър Мортън, възможно е да сте прав — изпъшка сърдито Джеймс. — Проклет да е Крийви! Не бях се сетил за това, но по всичко личи, че той има пръст в тази история. Как бих искал да опра пистолет в челото му!

— Не се поддавай на гняв — предупреди го Мортън. — Най-важното е да събереш ума си. Ако успееш, може би ще се пребориш с него.

Джеймс мрачно се съгласи с този съвет. Мортън поговори с него още малко, като му съчувстваше, и изрази готовност да му помогне, стига да може. Сбогуваха се и Мортън си тръгна с Джереми.

Върнаха се на Кингс Крос и се качиха в офиса на Мортън, като заговориха за по-приятни неща. Мортън съобщи, че той и Джулия се готвят да поканят цялото семейство на вечеря на другия ден и Джереми с радост прие поканата. След малко той реши да си тръгва, за да напазарува някои неща от магазините.

През този ден Мортън му бе харесал още повече. Джереми обичаше баба си и неразбирателството между нея и баща му го тревожеше. Като се питаше дали не би могъл да изиграе ролята на омиротворител, той внимателно зачекна този въпрос, но Мортън категорично отказа да го разискват.

— Не бих искал да ти прозвучи грубо — каза той, — но това е личен въпрос, Джереми. Засяга само мен и баба ти.

— Аз не бих искал да се меся — увери го любезно Джереми. — Но ми се струва, че обтегнатите отношения в едно семейство неволно напомнят за отношението на Крийви с другите хора. От такива отношения няма полза, а само вреда. Като малко момче веднъж те видях на улицата и те изчаках. Готвех се да те попитам дали искаш да дойдеш в нашето училище и да видиш как играем крикет, но ти подмина, без да ме забележиш.

— Боже мой! — възкликна Мортън. — Джереми, знам, че съм ти причинил голямо страдание, когато беше малък, и бих искал…

— Това няма значение — прекъсна го усмихнат Джереми. — Аз вече съм го забравил и не е нужно тази случка да стои между нас. Тя е в миналото. Джарбо Чарли веднъж ми каза, че хората трябва да извличат уроци от миналото, но онези, които постоянно гледат зад себе си, само ще си изкривят врата, за да видят какво има зад гърба им. — Засмя се и тръгна към вратата. — Сега отивам да си направя покупките. Беше ми много приятно да бъдем заедно днес и очаквам с нетърпение срещата ни утре вечер.