Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Няколко пъти се спомена презрително за човек на име Крийви и Джереми запита кой е той. Мортън обясни накратко, че е бизнесмен с огромно богатство, но без никакви принципи. След това заговори за друго. Но и това бе достатъчно за Джереми да стигне до заключението, че с този човек е имало неприятности, които са довели до финансови затруднения.

Късно вечерта Мортън неохотно извади часовника си и го погледна, после попита дали на другия ден Джереми и Фиона биха искали да гостуват в неговия дом.

— Бих могъл да дойда да ви взема след закуска — предложи той. — Докато Фиона и Джулия си поговорят у дома, аз бих могъл да запозная Джереми с моя бизнес и да го представя на приятелите си.

Джереми хвърли поглед към Фиона, която кимна одобрително, после се обърна към баща си:

— Трябва да купя някои неща в града утре, затова, ако не възразяваш, ще прекарам сутринта и част от следобеда с тебе.

Мортън се усмихна доволен. Той и Джулия се сбогуваха и си тръгнаха, а след няколко минути си отиде и Дирдри. Катерин и Юдора се прибраха в стаите си, Фиона също се качи горе и остави Джереми да поговори с баба си. Александра му доля порто и двамата седнаха на едно канапе пред камината.

След като изслуша подробно обяснение за Крийви, а след това и за Бенджамин, мнението на Джереми за баща му стана още по-благоприятно.

— Значи той е поставил на карта всичко, което притежава, за да защити Бенджамин — резюмира чутото Джереми. — Това е похвално, бабо.

— Наистина е така — съгласи се тя. — Той е готов да иде до края на света заради тези, които са спечелили доверието му. От друга страна, още от момче онези, които го измамят или предадат, никога не могат да си върнат разположението му.

Последните думи прозвучаха тъжно и Джереми се запита дали Александра не мисли за собствените си хладни отношения с Мортън. Той намекна за това, като сподели наблюдението си, че двамата днес не са разменили нито дума помежду си.

— Естествено, не бих искал да любопитствам, ако въпросът е от личен характер — добави той.

Александра остана дълго загледана в огъня, после бавно кимна:

— Да, въпросът е личен, затова не мога да говоря по него подробно. Но Мортън мисли, че аз съм го измамила.

Очите й се наляха със сълзи и Джереми бързо смени темата. Каза колко се радва, че я е намерил в добро здраве. Александра преглътна сълзите си и вдигна рамене.

— Сега трябва да използвам това — посочи тя бастуна си. — Когато бях момиче, един кон падна върху мене и ми нарани крака. Бързо оздравя и изобщо не мислех за него, докато напоследък не започна да ме безпокои.

— Много хора си служат с бастун, бабо.

— Да, но в последно време чувствам, че остарявам по-бързо — отвърна тя. — Сега обаче, когато си тук, това може да се промени. Липсва ми Голямата пустош, Джереми, а ти ми я върна. Като пристигна днес, сякаш вятърът на Пустошта лъхна в лицето ми. И още чувствам този лъх, защото не съм срещала друг човек, тъй свързан с Пустошта. Тя е в кръвта и костите ти.

Джереми се усмихна и заяви, че и той, и Фиона биха предпочели да живеят там. Докато разговаряха, той си спомни едно свое впечатление от детските години — че умните сини очи на Александра сякаш го опипват леко, но всъщност проникват дълбоко в мислите и чувствата му. И сега остана със същото впечатление.

Баба му изглеждаше много изморена и когато Джереми спомена, че е време да си почива, Александра неохотно се съгласи и взе бастуна си. Той й помогна да се изправи, тя се облегна на ръката му и така излязоха заедно от гостната и се изкачиха по стълбите. В коридора се прегърнаха и целунаха, после Джереми влезе в своята стая, а Александра продължи към спалнята си.

Фиона бе в леглото, но още будна, бе твърде възбудена, за да може да заспи. Джереми си легна и я притисна до себе си. Желанието му да се приобщи към семейство Керик се бе изпълнило и преизпълнило с това топло, радостно посрещане. Фиона също за първи път имаше усещането, че е член на здраво, споено от обич семейство. Лежаха и си припомняха дългите разговори и другите събития от този ден, докато най-сетне заспаха.

Сутринта, малко след закуска, Мортън пристигна с каретата си. Разговаряше весело с Джереми и Фиона, докато пътуваха към квартала Улу и голямата викторианска къща, която Джереми помнеше от детството си.

Джулия излезе да посрещне Фиона и я въведе вътре, а каретата зави обратно по алеята.

В кантората, сияещ от гордост, Мортън представи на служителите Джереми като свой син. След кратък разговор с тях, баща и син се отправиха с каретата към въжарската работилница. Като минаваха през града, Мортън посочи грамадната натруфена карета на Крийви. Джереми зърна огромния човек, седнал в нея, и сподели, че Александра му е разказала всичко за Крийви. Мортън добави, че почти е стигнал до фалит, но сега бизнесът му бавно и отчасти се съвземал.