Аарон Флетчър - Дългото завръщане

В Парамата спряха да пренощуват, да се измият и да подредят багажа си в странноприемницата за търговци на добитък, Фиона изчетка и проветри роклята си и костюма на Джереми, купени за сватбата им в Туумба, после пак ги сгъна и ги прибра внимателно. Извади чисти дочени дрехи за себе си и за двамата мъже, а те опаковаха запасите и лагерните им принадлежности, които щяха да са им нужни пак като напуснат Сидни. На другия ден напуснаха странноприемницата, яхнали конете си, точно когато ранният утринен влак навлизаше шумно в града.

Сидни бе тъй променен, че отначало се стори на Джереми съвсем непознат. Чувството му, че е чужденец тук, се подсилваше от любопитните погледи, с които минувачите оглеждаха шапките и кожусите на тримата спътници, техните мощни, рошави коне. Разстояние, което не можеше да се измери само в километри, делеше града от Голямата пустош.

След известно време, като се изкачваха по оживена стръмна улица, Джереми зърна пристанището. Гледката на закотвените кораби и миризмите, носени от студения поривист вятър откъм залива, изведнъж му припомниха детството. Започна да забелязва улици и сгради, които му бяха познати, но сега му се струваха малки и наблъскани.

Намериха пътя за квартала Уитлам, а после откриха и улица Уентуърт. Кочияшът на една бакалска товарна кола посочи на Джереми къде живее баба му.

— Тя сигурно работи по цветните лехи в задния двор — добави кочияшът. — Госпожа Керик е почти винаги в градините, каквото и да е времето.

Джереми му благодари и се отправиха към къщата. Заедно с Фиона влязоха през портата за карети, следвани от Бъги с товарните коне. Минаха по алеята пред голямата стара къща и излязоха на павиран вътрешен двор пред конюшните. Джереми видя баба си да разкопава, коленичила една цветна леха в градината от другата страна на вътрешния двор. Изумен бе, че е много по-стара, отколкото я помнеше, беше състарена повече, отколкото можеше да се очаква за изминалите години.

Тя го загледа, а на лицето й се изписа неверие, примесено с безумен копнеж да повярва на очите си. Грабна бастуна си и започна да се изправя на крака.

— Джереми! — проплака тя. — Джереми, ти ли си? Моят мил внук, наистина ли си ти? Всевишни Боже, моля се да си ти!

Джереми скочи от коня и се спусна към баба си, която едва не падна.

— Да, аз съм, бабо — увери я той. — Внимавай, моля те.

Притисната до него, Александра вдигна разтрепераната си ръка към лицето му, от щастие очите й се изпълниха със сълзи.

— Бог чу молитвите ми — прошепна тя. — След толкова години ти се връщаш при мен.

Джереми я прегърна и целуна, изпълнен с разкаяние.

— Върнах се, за да се извиня за всичките тези години — каза той и се обърна към Фиона, която се бе приближила. — Бабо, това е жена ми, Фиона.

— Моля да ни простите, госпожо Керик. От нетърпение да ви видим, не помислихме за вашите чувства — извини се Фиона. — Трябваше да ви пратим съобщение и да ви предупредим, че пристигаме.

— Не, не, мила — отвърна Александра. — Докато чакам, минутите щяха да ми се сторят цяла вечност. Както и да бяхте постъпили, щях да бъда еднакво развълнувана, защото Бог изпълни молбата ми в двоен размер. Сега имам не само внук, но и една прекрасна внучка.

Фиона посрещна тези топли думи с усмивка и изрази радостта си от срещата с Александра. Джереми наблюдаваше как баба му възвръща самообладанието си и става уравновесената, уверена в себе си жена, която той помнеше. След като представи Бъги, той и Фиона продължиха да разговарят с Александра.

След миг баба му отново заприлича на жената от спомените на Джереми; тя стана господарка на положението.

— Въпросите ми към вас биха изпълнили няколко книги — каза Александра. — Най-напред нека да ви настаним, после ще изпратя да повикат Дирдри, Мортън и жена му. Бъги, би ли искал да се настаниш в една от стаите за гости в къщата?

— Не, госпожо — отвърна той. — По-добре ще се чувствам в конюшните.

— Както обичаш. Над конюшните има празен конярски апартамент, където ще ти бъде много удобно. Джереми, ще заведа Фиона вътре, докато внесете багажа. Ела с мене, мила.

Като се подпираше на бастуна си, Александра хвана Фиона под ръка и я поведе към къщата. Джереми и Бъги вкараха конете в конюшните, където един коняр и помощникът му помогнаха в разтоварването. Скоро хранителните им запаси и лагерните им принадлежности бяха складирани, а Бъги разговаряше весело с коняря и помощника му. Джереми взе своя и Фиониния багаж и ги отнесе в къщата.