Аарон Флетчър - Дългото завръщане

На другия ден продължаваше да вали и едва късно следобед намериха малко стадо, което докараха по здрач в долината. През нощта дъждът отслабна и най-после спря. Сутринта небето се изясни и започна леденостуден, ветровит ден — нормален за зимния сезон в пустинната област.

При подобрената видимост Джереми понякога забелязваше отдалече малки стада и нямаше нужда да обикаля, за да ги търси. А след втория ден потоците взеха да пресъхват. Животните не бяха тъй пръснати, защото се събираха в местата, където има вода и заграждението край лагера им започна да се пълни по-бързо.

Когато оставаха насаме с Джереми, Фиона продължаваше да говори за майка си, а понякога споменаваше и за Дънли. Разказваше колко хитър и лицемерен бил той и как е криел истинския си лик, успявайки да излъже майка й да се омъжи за него. Веднъж описа реакцията на Дънли при смъртта на майка й.

— Не пророни нито една дума на скръб — добави тя с горчивина. — Мърмореше единствено колко грижи и разноски ще му създаде погребението.

Както обикновено, думите й по този въпрос не изискваха отговор. Джереми мълчаливо кимаше и си мислеше, че такова държание е било типично за Дънли. Фиона разказа за случаи, в които Дънли бе проявявал жестокост, после заговори за братята си и как са били принудени да напуснат дома им твърде млади.

След това Фиона заговори, както винаги, за други неща. Споменаваше за майка си най-често между другото, защото по характер бе жизнерадостна и оптимистка, не обичаше да се спира дълго на потискащите си преживявания. Джереми разбираше какво чувства Фиона, както и нуждата й да говори за преживяната скръб, за да успокои душата си.

Веднъж Фиона обвини Дънли за преждевременната смърт на майка си.

— Лекарят ми каза, че мама вече не е имала стимул за живот — добави тя. — Със съпруг като Ситън Дънли нищо чудно да е било така. Никога нямах пари да платя на лекаря, но това за него нямаше значение. Доктор Уилис бе много мил и щедър човек.

На Джереми се стори, че е чувал някога това име. Започна да задава въпроси за този лекар, но точно тогава Бъги се появи с коня си на хълма, където го чакаха. Джереми му посочи къде да търси добитък и когато отново останаха сами, се върна към разговора за майката на Фиона.

Насочиха се към гъсталак, който Джереми бе решил да огледат. Яздеха бавно, за да могат да продължат подхванатия разговор. Фиона описа как се е развила болестта на майка й и обясни, че лекарят е сменил прогнозата си.

— Когато го попитах защо, ми каза, че първоначално се е произнесъл въз основа на опита си с друга жена, която боледувала от същия вид рак. Била му е пациентка, когато практикувал в Сидни. Болната се казвала Клара Мактавиш.

Джереми рязко дръпна юздите на коня си, защото изведнъж в съзнанието му изпъкна ясно образът на лекаря, който бе посещавал дома им в неговото детство.

— Не, името на жената е било Клара Тавиш, а не Мактавиш, нали? Кажи ми всичко, което лекарят е говорил за нея, Фиона.

Фиона се стресна, а конят й направи още няколко крачки. Тя го спря и го върна назад.

— Да, мисля, че наистина се е казвала Тавиш… Лекарят бе убеден, че тя е запазила силите си по-дълго време, защото е имала причина да се държи. Имала няколко деца, едно от които било малко и трябвало да уреди някой да поеме грижата за него. Доктор Уилис каза, че болната се върнала в родния си дом в Шотландия, за да спести на децата си мъката да я гледат как умира. Това е всичко, което си спомням, Джереми. Защо се интересуваш?

— Клара Тавиш бе моята майка — прошепна той.

— Твоята майка? — като ехо повтори Фиона изумена. — Ако бе споменал някога името й, Джереми, сигурна съм, че щях да си спомня думите на доктор Уилис. Това значи, че майка ти съвсем не те е изоставила, не е ли така? Тя е умирала и…

Гласът на Фиона заглъхна безпомощно, като погледна загрижено към Джереми. Той безмълвно дръпна юздата и препусна към гъсталака, а Фиона го последва. Конете се понесоха в галоп и навлязоха в шубрака с шум, който би подплашил животните, ако се криеха там.

Джереми бе като замаян, в главата му безспирно се въртеше мисълта, че е бил жесток и несправедлив към майка си и към семейство Керик. Свърна от гъсталака без дори да надникне в него. Имал бе намерение да претърси и други места, но вече не си спомняше кои бяха те. Препусна към един хълм, следван от Фиона.

Спря на върха на възвишението и огледа околността, без да я вижда. Мъчеше се с все сили да преодолее объркването си. Фиона спря коня си на няколко метра зад Джереми. След малко на хълма се изкачи и Бъги. Фиона го извика настрана, поговориха тихо и замълчаха. Наблюдаваха Джереми и чакаха.