Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Сутринта, докато Мортън още закусваше, пристигна един работник и го извика незабавно да иде в сухия док. Когато Мортън стигна до там, нощният пазач вече бе откаран в болницата, а пожарната команда си тръгваше. Пожарникарите не бяха успели да направят почти нищо, тъй като при пристигането им сухият док и корабът в него вече са били обхванати от пламъците. Докът се бе срутил, по водата се носеха обгорели дъски и всичко бе обвито в пушек.

Собственикът на кораба, бивш морски капитан, бе човек на средна възраст, с прошарена коса, на име Джон Косгрейв.

— Сигурен съм, че докът ви има добра застраховка срещу пожар, сър Мортън — посрещна го той.

— За съжаление, нямам никаква застраховка.

— Боже господи! — изуми се Косгрейв. Огледа срутения док и останките от кораба загрижено. — В съда ли ще трябва да отнесем този въпрос?

— Предпочитам да уредим сметката помежду си, без да даваме пари за адвокати. Според вас каква е стойността на кораба ви?

Джон отвори уста, но реши да помисли още малко.

— Най-ниската цена, която мога да назова, е осемстотин гвинеи и за малцина бих слязъл толкова ниско — отвърна той след няколко минути. — Мисля, че цената е приемлива.

— Повече от приемлива е и ще се погрижа да си получите парите, господин Косгрейв.

— Няма защо да бързате, сър Мортън. И двамата знаем чие дело е пожара, дано да изгори в ада злата му душа!

Щом Косгрейв си тръгна, надзирателят, пребледнял и притеснен, се доближи до Мортън. Върджил Хандли се колебаеше как да започне, но Мортън веднага го попита за нощния пазач.

— Ще се оправи, сър — кимна енергично надзирателят. — След ден-два ще е на крака. — Надзирателят помълча и прочисти гърлото си. — Какво да наредя на работниците, сър Мортън?

— Засега нека се опитат да въведат тук ред, доколкото е възможно. По-късно ще поговорим за бъдещите планове.

Надзирателят кимна тревожно и повика работниците, а Мортън се отправи към каретата си. Поръча на кочияша да го върне вкъщи. Докато каретата се отдалечаваше от доковете и се движеше по улиците, Мортън, изтръпнал, се стараеше да измисли какво би могъл да направи. Пожарът в сухия док бе унищожителен удар, но той бе решен да не се примирява с поражението си.

Както винаги, Джулия запази спокойствие, докато Мортън й разказваше за случилото се, после го попита какво възнамерява да направи. Той мълчаливо вдигна рамене, защото не бе измислил нищо. Изпи чаша кафе, качи се пак в каретата и отиде на работа. В кантората вече бяха научили за новото нещастие и атмосферата бе повече от потискаща.

Мортън погледна на колко възлиза банковият влог по личната му сметка и реши да ипотекира дома си или сградата на кантората, за да може да изплати стойността на изгорелия кораб. Като взе това решение, се зае с още по-неприятна работа, която отлагаше вече от седмици. Отдавна бе време да съкрати броя на служителите си. Извади от чекмеджето си списъка с техните имена и започна да отбелязва кои ще трябва да бъдат освободени.

Това бе най-тежката задача, която някога бе предприемал. Дълго и мъчително се колебаеше между служители с по-дълъг стаж и такива, които имат повече деца. Трудно му бе да реши и кои от стажантите повече заслужават да останат. В ранния следобед все още се занимаваше с тези проблеми, когато чу стъпки. Вдигна поглед и се стресна, като видя, че в офиса е влязла майка му.

Тя се опираше на бастун — нещо, което не бе правила никога. Изглеждаше по-стара и съсипана от грижи, отколкото при последните им срещи. И двамата се държаха внимателно и с официална учтивост. Мортън стана и отмести стола до бюрото си, за да настани майка си в него.

— Добър ден, мамо. Заповядай, седни, моля те.

— Добър ден, Мортън — отвърна тя и като отвори чантата си, пристъпи до бюрото. — Благодаря ти, но няма да остана дълго. Видях на долния етаж, че си запазил всичките си служители, макар че сделките са намалели много. Това е похвално и говори много добре за теб като работодател.

— Радвам се, че мислиш така, но то няма да продължи много, финансовите ми възможности сега са такива, че ще трябва да освободя повечето от служителите си.

— Не, няма да ти се наложи — каза Александра, извади от чантата си един плик и го остави на бюрото. — Посетих Джулия тази сутрин и научих какво се е случило в сухия док. Тук има чек за три хиляди гвинеи. Той би трябвало да е достатъчен, за да покриеш разходите си, докато икономиката се оживи, а и да ти остане нещо за някои скромни инвестиции.