Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Така е, но съм сигурен в това, което ви казвам, сър Мортън. С ваше позволение господин Фрейли и аз ще го наблюдаваме в кантората, а също и вечер.

С въздишка Мортън се съгласи, а началникът на кантората излезе. Като мислеше по въпроса, Мортън се убеждаваше, че едно нещо е все по-очевидно — Крийви получаваше по някакъв начин информация от неговата кантора, защото нанасяше удари само върху доходоносни обекти. Сградата на кантората, домът на Мортън, къщата, в която живееше майка му не носеха доход, а поглъщаха пари с месечните си разходи за поддръжка и обслужване и бяха останали незасегнати. Мортън въздъхна отново, поизправи се и запреглежда книжата върху бюрото си.

Още преди месеци бе стигнал до заключението, че поне част от неприятностите в бизнеса му се дължат на недостатъчно внимание от негова страна. Остана на бюрото си до късно и се прибра вкъщи в дъждовния потискащ здрач. Времето, прекарано със семейството, както винаги, му носеше радост и удоволствие, но сега към тези чувства се бе прибавила и болка. Охлаждането между него и майка му продължаваше, макар и слабо, да се отразява върху отношенията му с Джулия, а загубата на дори малка част от хармонията в брака им го натъжаваше дълбоко.

Дисхармонията помежду им бе по-малко забележима, когато трябваше да разискват много проблеми, както бе тази вечер. Мортън разказа на жена си за пожара във въжарската работилница и за убийството на подпалвача, обсъдиха произшествията от всички страни. Когато преминаха към други въпроси, Джулия не спомена директно за майка му, но от разговора стана ясно, че двете се бяха виждали през деня. Джулия заговори за Катерин и че състоянието й значително се е подобрило, откакто бе дошла в Сидни.

И Мортън лично бе забелязал това подобрение, защото имаше случаи, в които се срещаше с майка си и Катерин. Очевидно бе, че Катерин е възстановила емоционалното си равновесие и вече не се нуждае от подкрепата и компанията на майка му. Мортън знаеше, че майка му ще е много по-щастлива във фермата Тибубъра, но тя продължаваше да стои в Сидни.

Като причина за оставането си Александра изтъкваше, че в нейно отсъствие управителят на фермата ще проявява повече инициатива, но Мортън се питаше дали това не е по-скоро извинение. Последния път, когато видя майка си, му се стори остаряла и му мина през ум, че може да е отчаяна от живота. Ако това бе вярно, то положително се дължеше поне отчасти на тяхното отчуждение. Той я обичаше не по-малко отпреди, а мисълта, че може да е загубила интерес към света и волята си за живот, го държеше буден дълго след като си легна.

На следната сутрин Мортън намери на бюрото си изчисление за стойността на ремонта на въжарската работилница и го одобри. Беше почти сто гвинеи — по-малко от очакванията му, но много повече, отколкото можеше да си позволи. Следобед, когато отиде в Търговската борса, чиновникът тъкмо бе започнал да изтрива цифрите върху таблото за лихвените проценти, за да ги замени с нови. След миг един младши служител от Търговската банка дойде да търси Мортън, за да му съобщи за извънредно заседание на директорите.

Банките в града, под натиска на Крийви, най-после намаляваха лихвените си проценти. Някои бяха слезли до осем процента, други — до седем, затова събранието протече бурно. След дълъг и разгорещен спор Мортън отстъпи и се съгласи с по-ниската цифра. Още на другия ден обаче банката на Крийви намали своята лихва на шест процента.

Няколко дни по-късно Мортън получи известие от управителя на Морската застрахователна компания, че осигурен от тях параход е претърпял крушение при Грейт бариър рийф. Преди три седмици бяха загубили и друг осигурен от компанията кораб, което означаваше, че компанията не можеше да очаква печалба през близките един-два месеца. А за Мортън тя бе основен източник за доход, и финансовото му положение вече ставаше бедствено. През следващата седмица още три кораба потънаха един след друг.

По време на шумното заседание на директорите на компанията Мортън не каза нищо. Другите директори само даваха воля на чувствата си и изразяваха безпомощно тревогата си, защото положението бе непоправимо и заседанието свърши без полезен резултат. След края му Мортън отиде в адмиралтейството със слабата надежда, че там разполагат с информация, която би опровергала възникналото у него подозрение.

Но стана тъкмо обратното — откри доказателства в полза на подозрението си. Потънали бяха само осигурени от Мортъновата компания кораби. От другите дванайсет парахода, напуснали пристанището на Сидни, бе пострадал един. Причина и за петте корабокрушения бе появата на неизправност в навигационните съоръжения в критичния момент.