Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Мъртъв? — възкликна Мортън. — Разбрах, че е имал само дребни наранявания.

— Правилно сте разбрали, сър Мортън — кимна Уолтър. — Но след като бе докаран тук и затворен в килия, се е сдобил по някакъв начин с бутилка ром. Към рома е бил добавен арсеник. — Огледа полицаите в стаята. — По някакъв начин бутилка с ром с добавка от арсеник е минала през постовите, през ключаря и през всички останали.

Кипнал от гняв, Мортън се готвеше да поиска обяснение, но се отказа. Уолтър вече бе достатъчно разярен и опечален, а Мортън знаеше какво се е случило — Крийви бе намерил човека, който да приеме подкуп и бе елиминирал един потенциален свидетел срещу себе си.

Мортън се върна при каретата и нареди на кочияша да го откара до Търговската борса. Докато пътуваше, погледна през прозореца на каретата. Дори времето бе потискащо, защото зимата настъпваше рано и обещаваше да бъде дъждовна.

Както бе вече от месеци, Търговската борса бе тиха, отразявайки продължаващия спад на градския бизнес. Мортън видя, че един от посетителите на борсата, Джеймс Хаслет, също изглеждаше в лошо настроение. Енергичен и работлив, около трийсет и пет годишен мъж, Джеймс бе главният мениджър на минната компания, която разработваше находището в Броукън Хил.

Мортън поговори с него и разбра, че е без настроение, защото голямо количество хранителни продукти, които бил изпратил за Аделаида, пропаднали при корабокрушение в протока Бас.

— Исках продуктите да пристигнат в Броукън Хил колкото е възможно по-бързо — обясни той. — Очаква се, че в целия континент зимата ще бъде дъждовна и нивото на река Дарлинг може да се покачи от наводнения дотолкова, че да спрат пътуванията на речните кораби срещу течението от Аделаида до Менайнди.

— Да, това се случва и в години със средни валежи — забеляза Мортън. — Изпрати ли вече нова параходна пратка?

— Служителите ми полагат големи усилия да направят това, но задачата не е лека — усмихна се тъжно Джеймс. — Погубената пратка струваше около две хиляди гвинеи и се очакваше да задоволи нуждите на повече от двеста души до идната пролет.

Огромната пратка провизии направи впечатление на Мортън, който призна, че задачата на Джеймс е действително трудна. Завърши разговора си с него, като му пожела успех, поговори с още няколко души и се спря пред информационното табло, където се обявяваше котировката на застрахователните полици и други съобщения. Върна се при каретата си и каза на кочияша да го върне на Кингс Крос.

Атмосферата в кантората му бе унила, чиновниците се бояха да не останат безработни. Този страх се бе засилил през последните дни, откакто Мортън бе наредил на началника на кантората да проучи възможностите за съкращаване на разходите. За всички бе ясно, че уволнението на някои чиновници би било логично, тъй като обемът на работата бе намалял рязко.

Въдвори се напрегнато мълчание, когато Мортън влезе в главната канцелария и Албърт Ломан му докладва, че е приключил с проучването си. Мортън го повика в своя офис на горния етаж и Ломан го последва с куп книжа. Мортън седна на бюрото си, а Албърт се настани на стол до него и започна да излага различните възможности, които бе открил.

Първата бе да се слеят някои задачи така, че двама чиновници и петима стажанти да бъдат освободени. Мортън поклати глава, решен засега да задържи всичките си служители. Началникът на кантората се усмихна с облекчение и отмести този лист. Следващата възможност бе да се намалят с десет процента всички надници и помощите, изплащани на пенсионерите от фирмата.

— Да, но без пенсиите — каза Мортън. — Те и сега са малки. Да се намали обаче с десет процента и вноската по личната ми сметка.

Албърт си взе бележка и премина към другите възможности. Когато приключи, бързо направи равносметката.

— Това ще доведе до икономии от трийсет гвинеи месечно, сър Мортън. Между другото, във връзка с факта, че от фирмата изтича служебна информация, искам да отбележа, че стажантът Джубал Аверли има подозрително държание.

Мортън бе изненадан, трудно му бе да повярва, че назованият от Албърт служител може да е нелоялен.

— Какво подозрително е извършил?

— Наднича в работата на другите служители, нещо, което решихме, че трябва да се следи внимателно. При това го прави така предпазливо, че господин Фрейли и аз го забелязахме съвсем неотдавна.

— Но той е трето поколение от служители на фирмата. Дядо му бе чиновник при чичо ми и при мене, а баща му работеше тук до смъртта си.