Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Бъги продължи да се занимава с оседлаването на конете, а Джереми отиде да помогне на Фиона. За нея бе изпитание да разруши нещо, за чието развитие тя също се бе трудила, и сега лицето й бе мрачно. Къщата оставиха за накрая. След като конете бяха оседлани, Джереми и Фиона занесоха големи наръчи сено до задния вход и ги пръснаха из стаите.

Върнаха се на двора.

— Не мога да извърша останалото — каза Фиона тихо и почти разплакана. — Направи го ти вместо мен, моля те.

— Разбира се — съгласи се Джереми и я отведе встрани. — Ела насам, мила.

Помогна й да се качи на седлото и й подаде поводите на своя кон. Тя се отправи към портата, последвана от Бъги с товарните коне. Джереми свали капака на един кухненски прозорец и откърти дъска от него. Влезе в кухнята и като използваше дъската за лопата, нагреба горещи въглени от огнището.

Започна с хамбара и разпръсна жарава върху сламата, после мина през всичките бараки. Когато стигна до къщата, от хамбара и през отворените врати на бараките излизаше гъст дим. Последните въглени изсипа върху сеното в къщата и то лумна в пламъци, а Джереми излезе бързо навън. Прехвърли се през оградата, пое юздите на своя кон, метна се на седлото и спря до Фиона и Бъги, които го чакаха на шосето.

При изгрев-слънце огнени езици излизаха от прозорците и вратите на всички постройки, а пушекът се издигаше до небето. От всички страни тичаха съседи, някои полуоблечени, други — непреглътнали още залъка си. Фиона викаше с цяло гърло да оставят всичко да изгори. Съседите разбраха каква е причината и се събраха да гледат от шосето, разговаряйки тихо.

Джереми забеляза, че Фиона се взира в шосето и също се обърна. Разбра, че Дънли наистина е научил кога заминават и идваше да влезе във владение на чифлика си. Сега, след като бе видял пушека, той тичаше към чифлика разярен и потресен. Намали скорост, като се доближи до Фиона и я изгледа кръвнишки. После хвърли поглед към Джереми и промени решението си.

Вместо да закрещи обвинения срещу Фиона, той изля гнева си върху съседите. Спусна се с размахани юмруци към група мъже.

— Мръсни свине! Стоите и гледате как гори имота ми, така ли? Или почнете да гасите, или ще трябва да се скриете от мене!

Дънли очакваше, че мъжете ще се изплашат и ще побягнат, но те го посрещнаха с градушка от юмруци в лицето и по тялото. От носа и устата му рукна кръв и Дънли отстъпи изумен. Тогава сам се опита да избяга, но съседите го хванаха, събориха го на земята и почнаха да го ритат. Дотърчаха и други мъже и жени, които се включиха в схватката, и по Дънли се посипаха юмруци, удари с пръчки и тежки ботуши.

Побоят продължи твърде дълго и Джереми реши да се намеси, защото не искаше разгневените хора да убият Дънли. Но преди него се намеси висока, едра жена, която разбута тълпата и закрещя:

— Защо искате да го избавите от позора му? Оставете го да се гърчи в него!

Хората се отдръпнаха, а жената повика с пръст един мъж и няколко деца.

— Хайде да си тръгваме. Ако искаме да имаме храна през зимата, трябва да работим. — После се обърна към Фиона. — Божията милост да е с тебе, скъпа. Дано Бог те дари с повече щастие с твоя млад мъж, отколкото си видяла тук.

Фиона благодари на жената, пожела й живот и здраве. Заедно със семейството си жената си тръгна. И останалите почнаха да се разотиват, като се сбогуваха и отправяха своите пожелания към Фиона и Джереми. На шосето, легнал по корем и сипещ ругатни в поражението и безсилната си ярост, остана само Дънли.

Покривът и стените на къщата се срутиха с трясък. Изригна фонтан от пламъци и искри, развалините горяха бързо. Дънли повдигна глава и погледна пожара, сълзи и кръв се стичаха по лицето му.

— Сега всичко е твое, Ситън Дънли — извика Фиона. — Някой загубеняк, който знае само да рови гадната земя, пак ще я купи. Ще получиш добро състояние — някой и друг шилинг вместо гвинеите, колкото струваше чифликът. Те няма да ти стигнат, за да въртиш бизнес с Вайолет Слатъри, но ако съвсем не ти провърви, можеш да си потърсиш работа, за да припечелваш.

Дънли я погледна отчаян, зарови лице в ръцете си и горчиво захълца. Фиона стисна юздата и пришпори коня си, а Джереми потегли след нея. Отправиха се по шосето към планините на запад, следвани от Бъги с товарните коне. В небето зад тях се носеше пушек от горящите постройки.

Силен мирис на дим изпълваше влажния студен въздух в дъждовния ден, докато Мортън Керик гледаше към въжарската работилница. Предната й стена, част от страничните и покривът се бяха превърнали в изгорели развалини.