Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Там Джереми и Бъги складираха запасите и багажа си, после Бъги отведе конете в пасището и отиде да помага на Фиона. Джереми надникна в помещението с конска амуниция и намери едно дамско седло за Фиона, което бе добре запазено, макар и доста изсъхнало от дълга неупотреба. Занесе го в предната част на хамбара, откъдето можеше да вижда шосето, и започна да смазва седлото с овча лой, като в същото време следеше за Дънли.

Малко след като Фиона влезе вкъщи и започна да приготвя закуската, Джереми забеляза, че Дънли пристига по шосето. Той се спря — очевидно бе забелязал принадлежностите си пред вратата, после се втурна напред. Джереми пресече стопанския двор и двамата мъже стигнаха едновременно до кухнята. Дънли мина от предния вход, а Джереми от задния и застана със скръстени ръце. Фиона белеше картофи на умивалника.

Дънли бе пил много през нощта, дрехите му бяха раздърпани, очите му кървясали, а лицето му още бе подуто и изподраскано. Поколеба се като видя Джереми, после се обърна към Фиона:

— Защо са ми изхвърлени вещите пред къщи?

— За да ти е по-лесно да ги събереш и да ги отнесеш. Ти вече не живееш тук, Ситън Дънли.

— Не живея тук ли? — изгрухтя той презрително. — Тази къща е моя!

— Не и докато аз съм още тук. Джереми и аз ще заминем и ще се оженим, а дотогава не искам да виждам нещастното ти лице насам. Нямаш никакви права, защото от месеци не си донесъл и едно пени вкъщи. Затова пък крадеш прасетата ми и ги продаваш, за да имаш пари да локаш ром с пропадналите си приятели.

Дънли гледаше дъщеря си, вбесен и онемял за няколко минути.

— Не можеш да ме изхвърлиш от тая гадна къща, която е моя! — изкрещя той. — Ще доведа полицаи и ще ти дам да се разбереш!

— Ти вече си изстрелял всичките си патрони, Ситън Дънли. Който и полицай да повикаш, ще ти се изсмее в лицето, защото всички знаят, че си зъл и мързелив негодник. А сега се махай оттук и върви при приятелите си. Не мога да те гледам.

Дънли изскърца със зъби и тръгна към вратата. После се обърна, вече не гневен, а с подигравателна, тържествуваща усмивка.

— Искаш или не, ти ми правиш услуга! — викна той с насочен към Фиона пръст. — Единственото, което аз искам, е да се отърва от тебе и да продам тоя проклет чифлик. Като се разкараш оттук, някой загубеняк, който знае само да рови гадната земя, ще ми плати достатъчно, за да стана съдружник на Вайолет Слатъри! Какво ще кажеш на това, а?

Фиона не каза нищо. Само го изгледа с отвращение. Като сметна, че мълчи, защото не знае нито какво да каже, нито какво да направи, Дънли се изсмя саркастично и напусна къщата. Джереми се върна в хамбара, убеден, че Фиона нарочно не му е отвърнала и че Дънли е избързал със смеха си.

Като свърши със седлото, Джереми намери неупотребявана от години юзда и я смаза. След малко Фиона повика него и Бъги в кухнята. Късната закуска се състоеше от дебели резени пушена шунка, чиния с пържени яйца и картофи с лук, опържени в мазнината на бекона. Имаше и кана с приятно киселееща суроватка, изстудена в зимника, и тавичка с лек, ароматен ечемичен хляб.

Фиона посрещна с усмивка похвалите на Джереми и Бъги за вкусната храна.

— В бараката за опушване на месо има доста шунка и бекон — увери ги тя, — затова можем да ядем колкото искаме. Каквото остане, ще го раздам, защото товарните коне и без това носят много багаж, а аз нямам намерение да оставя нещо за Ситън Дънли.

— Можем да вземем колкото искаш — каза Джереми. — Сега сме трима, затова смятам да купя още товарни коне. Не съм виждал по-хубав зеленчук от този, който ти си отгледала. Ние с Бъги ще приберем част от него в чували.

— Тогава ще събера всичките продукти, които имам, за да прецениш колко товарни коне ще са нужни. Аз нямам много дрехи, но някои от кухненските съдове са ползвани от няколко поколения в семейството на майка ми и ми се иска да ги взема. Кога ще продадете добитъка си?

— Когато получа добра цена — отвърна Джереми. — Досега Матю Харисън ми е направил най-доброто предложение, но и то не е достатъчно високо. Искам да получа двеста гвинеи и вярвам, че ще успея, ако не показвам, че бързам да си тръгна. Намерих едно дамско седло и юзда за твоя кон. Кожата беше много изсъхнала, затова я смазах с овча лой.

— Те са били на баба ми. Родителите на мама са започнали да изграждат този чифлик без никакви средства и нямам намерение да оставя плодовете на техния труд в ръцете на негодници. — Фиона вдигна рамене, за да се отърси от тъжните мисли. — Ще оставя прасетата, кокошките и кравата на съседи, също и инструментите, които няма да са ни нужни. По-рано съседите биха се осмелили да ги вземат само посред нощ, за да си нямат неприятности със Ситън Дънли, но мисля, че сега е друго. Когато един скандалджия си получи заслуженото, хората не се боят толкова от него, нали?