Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Джереми се събуди в изтъняващия мрак преди разсъмване с чувството, че започва първият ден на живота му в един нов и безкрайно щастлив свят. Късно през нощта той бе убедил Фиона да дойде с него в лагера му. Тя лежеше сгушена до него под одеялото му, дългата й буйна коса бе яркочервена дори в полумрака.

Първият поглед към земите на изток от планините бе подсказал на Джереми, че мястото, което търси, се намира другаде. Но тук бе намерил радост, каквато не бе преживявал досега. Срещата с Фиона му бе разкрила, че в живота му зее огромна пропаст, която само тя би могла да запълни. Още се мъчеше да проумее прекрасното събитие, което бе променило целия заобикалящ го свят, и да повярва, че тя наистина му принадлежи.

Опита се да се отмести, без да я събуди, но равномерното й дишане мигом спря и очите й се отвориха. Белите й равни зъби проблеснаха в бледата светлина, устните й се разтвориха в широка усмивка. Джереми я целуна, после стана и отиде до огнището. Фиона вдигна и нави одеялото на руло, докато Джереми разравяше пепелта и хвърляше клечки и суха кора върху топлите въглени. Бъги, чул раздвижването, спря да хърка от другата страна на огъня и седна.

Когато набитият брадат мъж видя Фиона, Джереми помисли, че е настъпил моментът изпъкналите му учудени очи да изскочат от орбитите си.

— Фиона е младото момиче, за което ти говорих вчера — каза Джереми и се засмя. После добави: — Ние ще се оженим.

Размениха си поздрави, Бъги нахлупи шапка върху дългата си сплъстена коса, за да може да я повдигне при запознанството.

— Честно слово, това е чудесно решение! — възкликна той весело. — Като те слушах как говориш за нея, Джереми, знаех, че ще останеш завинаги с провесен нос, ако тя не те иска.

— Не, щях да я ухажвам, докато се съгласи да ме вземе — увери го Джереми и се усмихна на Фиона. После пак се обърна към Бъги: — Фиона е съгласна да тръгнем колкото може по-бързо, за да пресечем планините, преди да са настъпили студовете. Ще се оженим в Туумба. А докато тръгнем, тя иска да останем в нейния чифлик, което е разумно. Освен другите преимущества, пасището там е много по-добро.

— Да отведем стадото там още сега, преди закуска — предложи Фиона. — Докато пристигнем, ще е време да се погрижа за моята крава, за прасетата и пилците. Ще закусим късничко, но закуската ще е добра.

Джереми извади кесията си, погледна към къщата на около двеста метра разстояние и видя, че прозорците светят.

— Да, така да постъпим — съгласи се той и подаде една монета на Бъги. — Семейство Маркам изглежда, че вече е станало, Бъги. Иди да платиш на господин Маркам за вчерашното използване на пасището му, а аз ще се оправя тук, за да сме готови да придвижим стадото.

В ранния утринен здрач Бъги се отправи през поляната към къщата, а Джереми започна да прибира съдовете и другите им принадлежности, пръснати около огнището. Фиона веднага се спусна да му помага. Предния ден Джереми бе забелязал, че тя е изключително работлива. А в упоритата си решимост да се изправи срещу Дънли сама, бе показала, че освен това е независима и със силна воля.

Като я наблюдаваше, той си мислеше, че Фиона сигурно е най-пленителната жена на света. Изумителната й огненочервена коса бе привлякла погледа му още отдалече. Тя бе съвършена рамка за големите й зелени очи и за красивото й лице. Фиона бе интересна личност и излъчваше нещо земно, навярно поради живота й сред животните и растенията в чифлика им. Като се изключат аборигените, Джереми не бе срещнал друг човек, тъй свързан със земята и с кръговратите в природата.

Бъги се върна малко след разсъмване, когато другарят му вече привързваше багажа им върху товарните коне. Джереми вдигна Фиона и я качи пред багажа върху един от конете, подаде й повода на другия, за да го води, метна се на своето седло и отвори портата. Говедата бяха кротки след дългото пътешествие. Бъги яздеше около тях и пляскаше с камшика си, а те тръгнаха към портата.

Стадото се изниза на шосето, Джереми го строи в колона и го поведе. Бъги яздеше зад колоната, следван от Фиона, която се наведе от коня си и затвори портата. Не след дълго Джереми отвори портата към стопанския двор и пасището зад чифлика на Фиона.

Като вкараха стадото в пасището, Фиона завърза товарните коне до хамбара и влезе вкъщи. Джереми я придружи, защото искаше да е наблизо в случай, че Дънли се е прибрал. Той не беше се връщал. Фиона събра дрехите и другите му вещи, занесе ги до предната врата и ги изхвърли навън. Джереми мразеше Дънли повече от всичко на света, затова му бе забавно да гледа какво върши Фиона, докато той се отдалечаваше към хамбара.