Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Тонът му бе многозначителен, Джереми сякаш очакваше нещо повече от мнението на обикновен събеседник. Минаваха от една леха към друга и Джереми продължаваше да носи торбата. Фиона си пое дълбоко дъх, за да не затрепери гласът й от вълнение.

— Винаги, когато съм мечтала да избягам от Ситън Дънли и от живота си тук — отвърна тя, — съм си мислила за голямата Пустош. Другите говорят за Пустошта със страх, но за мене тя е огромна и велика земя, която би ме освободила от всички тежести на живота ми. Сигурна съм, че ще ми хареса.

Джереми пусна торбата, взе ръцете на Фиона и я обърна към себе си.

— Тогава ще дойдеш ли с мене? — попита я тихо, загледан в очите й. — Ние току-що сме се срещнали и не искам този въпрос да ти прозвучи прибързано и необмислено. Влюбих се в тебе още щом те видях. Почувствах, че никога няма да съм спокоен, ако ти не си с мен. Ще тръгнеш ли с мен, Фиона?

Фиона бе онемяла от радост. Големите му, топли ръце държаха нейните, а погледът на бледосините му очи я изпълваше с още по-силна вътрешна топлота.

— Да, ще дойда с тебе, Джереми — прошепна тя.

Не бе сигурна кой от двамата направи първата стъпка, но внезапно се намери в неговата прегръдка и се целунаха. Целувката изведнъж извика неочаквана и непреднамерена реакция. Бяха искали просто да изразят взаимните си чувства и да скрепят постигнатото съгласие, но тази близост запали някакъв вътрешен пламък, който се разгоря в истинска страст.

Устните й се разтвориха в неговите, когато се притисна към Джереми, а неговите ръце се плъзнаха по тялото й. В същия миг и двамата осъзнаха, че са в зеленчуковата градина посред бял ден и можеха да ги видят. Раздалечиха се. Фиона бе поруменяла и задъхана, а пръстите на Джереми трепереха, когато взе една кожена връв и завърза торбата със зеленчуци. Вдигна я, хвана Фиона за ръка и се върнаха към коня.

При портата до шосето разбраха, че Дънли и Слоукъм са се съвзели достатъчно, за да излязат, защото двуколката вече я нямаше.

— Не мога да те оставя сама. Стадото ми пасе във фермата на семейство Маркам. Те са добри хора и съм сигурен, че ще се съгласят да останеш при тях.

— Съмнявам се, защото тук всички гледат да си нямат неприятности със Ситън Дънли — отвърна Фиона. — Но и без това трябва да остана, за да се погрижа за кравата, за прасетата и пилците. А има и още нещо — искам да говоря с баща си сама.

— Не, не мога да те оставя сама — настояваше Джереми. — И не е разумно да се изправиш срещу него сама. Сега, като знам що за човек е, не изключвам, че би могъл…

— Решението по този въпрос трябва да бъде мое, Джереми — прекъсна го Фиона. — И аз решавам, че трябва да се срещна с него сама. — Усмихна се, за да смекчи категоричното си несъгласие. — Няма защо да се безпокоиш, защото духом ти ще бъдеш с мен, а сега положението ми тук е вече различно.

Два независими характера се бяха изправили един срещу друг, но без капка враждебност. Със своята убедителност, силната личност на Джереми въздействаше на Фиона, но въпреки това тя бе взела своето решение. Той отстъпи, целуна я и погали косата й, после се метна на седлото.

— Ще дойда пак утре сутринта — сбогува се той.

— Доведи и Бъги, ще ви приготвя хубава закуска.

Джереми се усмихна и потегли, но спря. Усмивката му изчезна и загорялото му лице се озари от същата пламенност, която бе излъчвало, когато я целуваше.

— Обичам те с цялото си сърце, Фиона Дънли — каза той с нежен и топъл глас.

— И аз те обичам от все сърце, Джереми Керик.

Той й помаха с ръка, стисна юздите и се отдалечи. Фиона го проследи с поглед. Преди да се скрие зад завоя на шосето, Джереми й помаха пак. Фиона му отвърна и тръгна към къщата.

Целият свят сякаш бе станал по-светъл и по-радостен. Фиона като че ли не стъпваше по земята, а се носеше над нея, когато се зае с работата си. Докато свърши най-неотложното, бе почнало да се свечерява. Почувства страшен глад и взе да приготвя вечерята.

Притесняваше се от срещата с Дънли повече, отколкото бе признала пред Джереми, но бе убедена, че трябва да я дочака сама. Питаше се какво би могло да се случи и погледът й се спря на железния ръжен, с който разбъркваха жаравата и обръщаха дървата в огнището. Откачи го от куката му и завря върха му в огъня, преди да продължи с готвенето.

Вечерята бе почти готова, когато Фиона чу как предната врата се отваря и се затваря тихо. След миг една от дъските на пода в гостната им изскърца и тя се приближи до огнището. Дънли се втурна в кухнята и застана между Фиона и вратата. Беше почти неузнаваем, лицето му бе подуто и нашарено от синини.