Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Но това бе пясъчна основа за блажени очаквания. Не бе необикновено един мъж да се усмихне с възхищение на хубава жена, а тя знаеше, че е привлекателна, макар да бе доста висока и слаба. Той всъщност бе намекнал, че в бъдеще ще откарва стадата си в Бърк. По всяка вероятност щеше да замине след няколко дни и тя никога вече нямаше да го види.

Обзета ту от много оптимистични, ту от съвсем мрачни чувства, Фиона простря цялото си пране и се захвана с други работи. Когато чиракът на бакалина дойде за яйцата и маслото в ранния следобед, тя изобщо не бе помислила, че трябва да сготви нещо за обяд. Като го изпрати, почувства глад, но бе твърде възбудена, за да яде. Прането вече бе изсъхнало, тя го прибра и застла чаршафите на леглата.

Фиона се стараеше да стои на места, от където можеше да наблюдава и да чува движението по шосето. Щом зърнеше или чуеше ездач, спущаше се да помаха, в случай, че е Джереми, но всеки път се оказваше, че е някой друг. След няколко часа почна да се бои, че го е изпуснала. Време бе да избие на масло млякото от предния ден, изнесе чукалото и буталото край къщата и седна под въжето за пране, откъдето можеше да наблюдава шосето.

След малко дочу, че по шосето от другата страна на къщата приближава кон, но чаткането на копитата бе придружено от тракането на двуколка, която спря пред тяхната порта. Сърцето на Фиона замря, като чу шумния говор на Дънли и Слоукъм, които слизаха от двуколката. Тежките им стъпки изтрополиха пред предния вход и през къщата. Дънли я викаше из стаите, после се показа на задния вход.

— А, ето те — извика баща й, когато застана заедно с приятеля си до ъгъла на къщата. Гласът му бе весел, но в очите му блестеше предупреждение. — Казах на Върн, че си съгласна да се видиш с него. Нали е вярно?

Фиона кипна, че й се приписват думи, които не е казвала.

— Не, не е вярно, Ситън Дънли — рязко отвърна тя. — Ти ми каза, че мога да избирам дали да съм любезна с него, или да ме набиеш с юмруци. Трябва да ти заявя, че избирам юмруците!

— Тогава точно това ще получиш! — гневно изръмжа Дънли. — Ще те убия, ако не престанеш да ми противоречиш!

— Почакай, Ситън — намеси се Слоукъм. — Остави ме да й поговоря разумно. — Обърна се към Фиона със снизходително отношение, което я вбесяваше. — Време е да спреш с тези глупости. Наел съм двуколка, за да те поразходя, затова се приготви и да тръгваме.

— Не, в никакъв случай — отвърна с отвращение Фиона.

— И защо не, по дяволите? — избоботи Слоукъм, също разгневен. — Да не смяташ, че си прекалено добра за мене? Бога ми, уверявам те, че не си. Ти не си нищо повече от една слугиня, която храни прасета и избива масло. Аз съм търпелив човек, но няма да понасям… — Замлъкна с поглед, отправен над Фиона към шосето. — А ти, по дяволите, какво искаш? — запелтечи той.

— Искам да знам дали ти се ще да говориш по този начин и с един мъж — отвърна Джереми Керик.

Фиона се обърна с изненада и облекчение и видя, че Джереми е спрял коня си до оградата им. За един миг се уплаши да не му се случи нещо, но страхът й бързо изчезна. Беше същият човек, с когото бе говорила, но сега изглеждаше по-различен. Очите му бяха студени, стоманеносини като небе, което вещае силна, опустошителна буря. Атмосферата на пустошта, която го обгръщаше, сега извикваше представата за суровата природа на дивите простори, за техните смъртни опасности.

Слоукъм огледа Джереми и се поколеба. Заговори с приповдигнат тон, който издаваше безпокойството му:

— Ти само ела отсам оградата и ще видиш, че мога не само да говоря.

Джереми слезе от коня и леко се прехвърли през оградата. Слоукъм се спусна покрай Фиона със стиснати юмруци, закани и клетви. Джереми мълчаливо пристъпи напред с отпуснати край тялото си ръце и с мрачна решителност, изписана на загорялото му лице. Но когато се срещнаха, Слоукъм сякаш се блъсна в невидима стена. Десният юмрук на Джереми се издигна с ослепителна бързина и смазваща сила и се стовари насред лицето на Слоукъм.

От устата и носа му рукна кръв, краката на Слоукъм се олюляха и той внезапно замръзна на мястото си. С несигурни стъпки и с препъване, Слоукъм отстъпи назад под юмруците на Джереми, които се сипеха върху корема и лицето му. Джереми го следваше и го насочваше към къщата. Фиона политна настрана, когато Дънли се спусна край нея и се устреми към Джереми, обърнат с гръб над падналия до къщата Слоукъм.

— Зад тебе, Джереми! — извика Фиона. — Пази гърба си!

Дънли спря за миг, за да изгледа Фиона с безумна ярост. После отново се понесе напред, но се натъкна право върху юмруците на Джереми. Той го улучи в корема и Дънли се преви на две, а следващият юмрук попадна в лицето му. От носа му избликна кръв, той се залюля и падна. Слоукъм вече бе успял да се изправи на крака и Джереми пак се обърна към него. Наведен и със свити рамене, Слоукъм тичаше към Джереми, за да го блъсне с глава. Джереми отстъпи леко встрани, стисна го за ръка и го завъртя в кръг. Слоукъм изкрещя от изненада, като се видя принуден да тича в кръг с все по-големи и по-бързи крачки, докато Джереми го запрати към къщата.