Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Веднага обаче взе покровителствено отношение, характерно за държанието на този тип мъже към жените. Отнасяше се с Фиона като с дете, което я вбеси. Тя го поздрави сдържано, когато Дънли ги запозна и отиде да направи чай. Тази учтивост бе задължителна към гостите, но сега й бе неприятна. Когато чаят бе готов, тя им го поднесе и се обърна да излезе от стаята.

— Донеси канче и за себе си и седни при нас — нареди Дънли. — Аз трябва да излизам след няколко минути, а Върн иска да поприказва с тебе.

— Аз пък не искам да говоря с него — отвърна Фиона и изгледа Слоукъм. — Той е твой приятел, затова ти поприказвай с него.

Лицето на Дънли почервеня от яд, както можеше да се очаква. Слоукъм обаче като че ли се обиди от незаинтересоваността на девойката, което й се стори забавно. Тя излезе и се зае с вечерните си задължения. Когато се върна в къщата, Слоукъм си бе отишъл. Дънли бе във всекидневната и последва Фиона в кухнята, когато тя събра и отнесе канчетата.

— Аз не съм стар, ни най-малко — изръмжа той. — Пред мене има още много добри години. Но нищо не мога да направя, докато не се отърва от тебе. Ти висиш на врата ми като гаден воденичен камък.

Фиона повдигна рамене и остави канчетата на умивалника.

— Това може да се оправи лесно — отвърна му тя. — Ти не се интересуваш от чифликчийската работа, затова остави я на мене. Никога няма да те безпокоя, дори няма да ти говоря, ако те срещна на пътя.

— Много ти се иска, нали? — изсмя се той кисело. — Но няма да стане. С къщата, хамбара и бараките, този чифлик ще ми донесе добри пари. Достатъчно, за да стана съдружник в бизнеса на Вайолет. Върн прекара последните две години в златните мини и се върна с хубави парици в джобовете. Той е добра партия и вече доста жени са му хвърлили око.

— Ами да го вземе която ще — бе отговорът на Фиона.

— За каква, по дяволите, се смяташ ти, че си толкова придирчива? — избухна Дънли. — Храниш смрадливите прасета и изравяш картофи от калната земя, а се смяташ за толкова ценна, че вириш нос пред приятелите ми! Опичай си акъла!

— Да отглеждаш реколта, за да храниш себе си и другите, е честна и почтена работа, Ситън Дънли! — сряза го Фиона. — И много по-почтена, отколкото да киснеш в кръчмите с всякаква паплач! А как се е сдобил Върнън Слоукъм с пари в златните мини? Сигурно с джебчийство, а не със собствен труд!

— Да, ти си важна и надута господарка, нали? — саркастично се засмя Дънли. — И майка ти беше същата, когато се ожених за нея, но скоро си налегна парцалите. — Наведе се към Фиона и я бутна с показалец, за да е по-убедителен. — И ти ще клекнеш, бога ми! Другия път като доведа Върн, прави му сметка, ако не си по-любезна! Ако ми се репчиш по тоя въпрос, ще те наложа, както се полага с юмруци! А после ще направя живота ти толкова тежък, че ще предпочетеш да си мъртва!

Последните думи Дънли изкрещя през рамото си, извърна се и излезе. Фиона остана неподвижна до умивалника, вкопчила ръка в него тъй силно, че пръстите й побеляха. Споменаването на майка й възвърна спомена за нейното мълчаливо примирение с грубостта му. Изпълни я буен, безмълвен гняв. В този миг би могла да убие баща си.

Фиона продължи да върши всекидневната си работа, приготви вечеря и си наложи да хапне. Като си легна, дълго не можа да заспи, разтревожена от надвисналите над нея опасности от всички страни. Нямаше никакво намерение да повтори грешката на майка си и да се обвърже с брак без любов към безскрупулен простак. Знаеше обаче, че Дънли можеше и се готвеше да изпълни заканата си да направи живота й тъй непоносим, та да предпочете да е мъртва.

На следния ден трябваше да пере. Фиона излезе при първите зори, напълни с вода големия бакър и го закачи над огъня зад къщата. Върна се в кухнята и приготви закуска, а когато Дънли се появи, му донесе паницата с каша. Дънли я излапа набързо и се приготви да излезе.

Но на прага се спря и загледа дъщеря си с насочен към нея пръст.

— Не забравяй какво ти казах снощи — изръмжа той. — Бъди любезна с Върн като го доведа днес. Или ще му се усмихнеш, или ще размажа с юмрук надутото ти лице.

Дънли излезе, а Фиона седна до масата. Едва сдържаше тревожните си сълзи, чувстваше се напълно безпомощна и съвсем сама на света. Но пое дълбоко дъх и се изправи, защото не обичаше безделието, дори когато я измъчва най-сериозно безпокойство. Обиколи стаите и събра всички мръсни чаршафи и дрехи.

Сложи прането и сапун в големия бакър, после се зае със сутрешните си задачи. Като се прибра вкъщи, забеляза, че на запад от чифлика става нещо необичайно. Мъже и жени бързаха по шосето към хълмовете, но не се виждаше дим от запалена къща или хамбар, което би обяснило защо тичат толкова хора.