Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Фиона взе шишето, смутена, че няма пари.

— Ще се постарая да ви го платя следващия път, доктор Уилис — извини се тя.

— Не се безпокой. Ще взема малко повече пари от следващия богат търговец, когото ще лекувам от подагра заради преяждането му. Не забравяй, че трябва да даваш на майка си само по три лъжици дневно. Повече ще бъде опасно.

Фиона кимна с разбиране, благодари на лекаря и го изпрати. Беше почти пладне и щом се върна в кухнята, се зае да приготви обеда. Работеше с настървение, за да потисне тревогата от бързо влошаващото се състояние на майка й. Безпокоеше я и друго, за което досега рядко си мислеше. Този чифлик майка й бе получила като наследство и според завещанието не можеше да бъде продаден преди смъртта й.

Много пъти Фиона бе чувала баща си да ругае, че чифликът е много далеч от доковете, където той работи. В момента бе безработен, защото, като известен скандалджия, бе сред първите уволнени, когато в пристанището почнаха да спират по-малко кораби. Фиона обаче се страхуваше, че след смъртта на майка й той ще продаде чифлика и ще купи някоя колиба около Петри Байт, където живееха мнозина от докерите.

Когато приготви обеда, Фиона занесе една чиния с храна на майка си. Въздействието на лауданума бе преминало и лицето на Мейвис отново бе изкривено от болка, но тя се усмихна, когато Фиона й каза за решението на Кристофър.

— Много съм доволна — прошепна Мейвис. — Кога ще тръгне?

— Утре сутрин, но ще се качи на кораба още днес следобед. Сега ще ти дам само малко лауданум, за да можеш да поговориш с него.

— Добре. Много се тревожа за тебе, Фиона. Ти какво ще правиш?

— Ще се оправя, мамо. Не се безпокой за мене.

Мейвис я погледна неуверено, но се опита да се усмихне. Фиона седна на ръба на леглото и нахрани майка си. Мейвис хапна малко и след половин лъжица лауданум се унесе. Фиона отнесе подноса в кухнята и се нахрани набързо, защото и тя нямаше апетит.

В ранния следобед един бакалски чирак дойде с каручката си за яйцата и маслото. Фиона нямаше представа колко плаща за тях бакалинът, тъй като Дънли прибираше парите. Тя помогна на чирака да отнесе продуктите до каручката си, после отиде в зеленчуковата градина.

Време бе да се подберат хубави зеленчуци, за да се използват техните семена за засаждане следната година и Фиона отбеляза с колчета онези, които бе избрала. Докато оглеждаше зеленчуците и забиваше колчета в пръстта, не я напускаше страха, че някой друг ще сади тук идващата пролет. После видя че Кристофър се задава и забърза към къщата.

Опасенията й, че може да е променил решението си, се стопиха, като видя отчаяното изражение на лицето му. Сложи му да се нахрани в кухнята, докато майка му излезе от унеса си след лауданума, но и Кристофър не искаше да яде. Прибра дрехите си във вързоп в своята стая и отиде да поговори с майка си.

Беше разплакан, когато излезе от нейната спалня. И Фиона заплака, прегърна го и го целуна, после го поведе към изхода. Застанала на вратата, тя проследи с поглед как брат й бавно се отдалечава по шосето. Когато изчезна в далечината, тя се върна при майка си. Със сълзи на очи Мейвис нетърпеливо отвори уста за още половин лъжица лауданум. Фиона почака лекарството да й подейства и пак отиде в зеленчуковата градина.

По залез-слънце тя издои отново кравата и се зае с другите си вечерни задължения.

Докато яденето вреше на огъня, закърпи някои дрехи, после занесе подноса на майка си. Мейвис яде повечко от обикновено и поговори няколко минути с Фиона, преди да изпие лауданума си. Сега, когато Кристофър бе тръгнал, изглеждаше по-спокойна. Фиона вечеря в кухнята и преди да си легне, остави една чиния на полицата за баща си.

Събуди се, когато той се върна късно през нощта и затрополи пиян, после пак заспа. На разсъмване Фиона влезе в кухнята, за да приготви закуската, а чинията с ядене, която бе оставила за баща си, бе недокосната на полицата. Изсипа я в кофата с помия за прасетата, като разсъждаваше, че така храната ще е по-полезна. Започна да приготвя каша.

Дънли стана по-рано от друг път. Фиона го чу да се движи из стаята си и да мърмори. След малко той дойде в кухнята със зачервени очи. Излъчваше силна миризма на ром.

— Къде, по дяволите, е Кристофър? — попита той. — Снощи срещнах един зидар, чийто помощник паднал и си счупил ръката. Ако това куче си помръдне задника и иде да поговори със зидаря, може да го вземе на работа. Къде, по дяволите, е той?

— Замина — отвърна Фиона. — Напусна чифлика.