Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Назоваването на цялото му име, а тя винаги се обръщаше към него и говореше за баща си така, бе едновременно отричане от родството им и заявяване, че е равноправна, както и съзнателно оскърбление. Ситън изскърца със зъби и се приготви да се нахвърли върху нея, но и двамата знаеха, че няма да може да я хване. Той повдигна сърдито рамене и излезе с тежки стъпки през задната врата. Фиона надникна навън, за да види дали брат й не е наоколо, защото знаеше, че ще стане прицел за яда на баща й. Кристофър очевидно се криеше в хамбара или под някой навес, докато излезе Ситън.

Но Фиона видя, че Дънли взема още едно от прасетата, които тя угояваше, за да имат храна през зимата. Възнамеряваше, както бе правил и друг път, да го продаде на пазара и да прахоса парите за пиене. Фиона побесня и стисна рамката на вратата, за да се възпре и да не му изкряска, че трябва да си намери работа, вместо да продава нейните прасета.

Дънли не обърна внимание на застаналата до вратата Фиона и с пръчка насочи прасето през стопанския двор, покрай къщата към шосето за Брисбейн. Когато изчезна от погледа й, гневът на девойката се превърна в постоянното негодуване, което изпитваше към баща си. Фиона се зае с работа, извади от кладенеца кофа вода и я отнесе в стаята на майка си.

Откакто Фиона я помнеше, Мейвис Дънли винаги бе изглеждала уморена, съсипана от грижи и много по-стара от годините си. Тежкият труд и жестокостите на мъжа й бяха сломили духа й, а животът й бе поднесъл и други нещастия. Четири от осемте й деца бяха умрели от детски болести и лежаха в брисбейнското гробище, а двамата й най-големи синове бяха избягали от тиранията на баща си още четиринайсет-петнайсет годишни.

Бе заболяла от рак и сега лежеше изпита и бледа. През последните седмици Мейвис бързо се стопяваше.

— Удари ли те? — попита тя с дрезгав шепот.

Фиона се засмя и поклати глава, като се опитваше да скрие тревогата си от състоянието на майка си с весело държание.

— Не, не се безпокой, мамо.

— Говори ли с Кристофър за заминаването му?

— Да, още вчера, и днес пак ще говорим — отвърна Фиона и посочи паницата на масичката до леглото.

— Много е вкусна, миличка, но нямам апетит. Може по-късно да ми се прияде и да хапна повече на обед и довечера.

Фиона се усмихна, за да прикрие загрижеността си. Знаеше, че майка й едва ще изяде повече от няколко лъжици през целия ден. Изми болната и пооправи завивките й, после взе лъжица и шишето с лауданум от полицата над леглото. Очите на майка й светнаха в очакване, че лекарството ще облекчи силните й болки.

Фиона напълни лъжицата и шишето почти се изпразни, после поднесе лекарството до устните на майка си. След няколко минути силната, съдържаща опиум, течност подейства и майка й се отпусна в полусъзнание. Фиона отнесе паницата каша и кофата в кухнята. Изсипа кашата при помията за прасетата, изми съдовете от закуска и сложи кухнята в ред. Взе помията и кофата за мляко и мина през стопанския двор.

Брат й бе излязъл от скривалището си и без охота чистеше плевелите между зеленчуковите лехи в градината зад хамбара и бараките. Кристофър бе висок и слаб петнайсетгодишен юноша, с луничаво лице, а косата му имаше по-скоро бакърен цвят, за разлика от лъскавите червени къдрици на Фиона. Като изсипа помията в коритото на кочината, тя извика брат си.

Той тръгна към нея, но след всичката работа, която я очакваше през деня, Фиона нямаше време да стои и да го чака. Влезе в хамбара и сложи наръч сено в хранилката на кравата. Докато тя ядеше, Фиона започна да я дои. След малко Кристофър се появи и седна до вратата на хамбара. Дъвчеше една сламка и извърна лице, за да не срещне погледа на сестра си.

— Е? — подкани го тя, като стискаше вимето с две ръце.

— Един малък кораб тръгва за Мелбърн утре сутрин — отвърна той колебливо. — Капитанът е собственик на кораба и каза, че може да ме вземе да помагам на екипажа. Но по-добре да не заминавам, Фиона.

— Защо?

— Ти не можеш да се справиш тук сама. Мама успя да ти помогне с пролетното засаждане и аз ти помагах, когато бях освободен. Не можеш…

— Стига си търсил извинения! — прекъсна го сърдито Фиона. — Вземи най-после решение дали ще заминеш, или ще останеш тук, но престани да си търсиш извинения.

Кристофър се обърна настрани, а кравата се размърда раздразнена. В яда си Фиона бе започнала да дърпа прекалено силно вимето с дългите си, тънки пръсти. Девойката пое дълбок дъх, овладя се и продължи доенето. Завиждаше на Кристофър, че като мъж има повече свобода, но в същото време го обичаше.