Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Мортън млъкна, защото подигравателният израз на подпухналото лице на Крийви подсказваше, че първият вестник е бил само подготовка за втория. Крийви го обърна на последната страница, постави го на бюрото и го побутна към Мортън. Онемял от страх, какъвто никога не бе изпитвал, Мортън погледна вестника.

Носеше дата почти една година преди първия и в долния край на страницата имаше материал за двама от избягалите каторжници — Хинтън и Кроули. Съобщаваше се, че двамата са избягали от лагера в Парамата и се предполагало, че са откраднали два коня и храна от съседното селище. След това имаше предупреждение, че укриването им или оказването на помощ, по какъвто и да е начин, е криминално престъпление и се даваха описания на двамата. Крийви протегна ръка и дебелият му пръст посочи описанието на Инос Хинтън.

На височина бил колкото Мортън. Според описанието най-отличителният знак на Хинтън било рожденото петно на лицето му, яркочервено като петното на рамото на Мортън. Друга, лесно забележима черта, според описанието, били необикновено бледите сини очи.

— Баща ви е бил разбойник, затова няма нищо чудно, че защищавате разбойници като Бенджамин Тавиш — язвително отбеляза Крийви, надигна се от стола и тръгна тежко към вратата. — Както казах, няма да споменавам за това пред никого. Предпочитам да работя тихомълком, но това е само началото. Казах ви, че ще ви унищожа и смятам да го направя.

В състояние на шок, Мортън почти не чу думите, нито пък забеляза как Крийви излезе. От детството му и през всичките години, когато бе до голяма степен безразличен към хората, един човек бе означавал за него всичко. Преданата любов между него и майка му бе неотменният стабилен и сигурен фактор в живота му.

Бе смятал, че любовта им има здравата основа на доверието и откритостта един към друг, но от нейна страна се оказва, че е имало измама. Това, от което Мортън най-много се страхуваше в живота, бе предателството. И сега то идваше от тази, в която бе вярвал най-много, от тази, която винаги бе обичал.

Вцепенен, той сгъна вестника, отиде до вратата и извика отгоре да му приготвят каретата. Сложи вестниците в джоба на сакото си и слезе долу. Началникът на кантората му каза нещо, но за Мортън то бе просто някакъв звук. Излезе и се качи в каретата. На път за квартал Уитлам от горещината по лицето му започнаха да се стичат капки пот, които се смесиха със сълзите му.

Когато каретата бе на половината път по алеята пред къщата, Мортън почука с бастуна си, за да спре. Излезе, обиколи къщата и отиде в градината отзад, сигурен, че майка му ще бъде там. Тя бе коленичила пред една леха и копаеше с малка лопатка.

Щом се изправи, тя видя лицето му. Усмивката, с която го посрещна, бе заменена от тревожен поглед. Искаше да го попита какво е станало, но думите й спряха на устните, а лицето й пребледня от страх, когато Мортън извади вестниците и ги разтвори пред нея.

Никой не проговори. Александра мълчаливо гледаше вестниците, смаяна и изплашена, а Мортън не можеше да отрони и дума поради бушуващите в него чувства. След това дар словото му се възвърна.

— Защо не си ми казвала за това, мамо? — попита я дрезгаво и объркано. — Защо ме предаде? Как можа да ми направиш това?

Александра се чудеше как да започне, после избухна в плач.

— Случи се толкова отдавна, Мортън — ридаеше тя. — И когато ти беше вече доста голям, за да го разбереш, си мислех, че всичко е напълно забравено. Тогава си мислех, че то ще остане в миналото и че правя това, което е най-добро.

— Това не е отговор! — извика той и захвърли вестниците на земята. — Това са пълни глупости! Как си могла да си помислиш, че е най-добре да ме измамиш и да скриеш такова нещо от мен? Това е абсурдно!

— Но аз мислех, че никой никога няма да научи, Мортън — запротестира Александра през сълзи. — Аз съм просто едно божие създание, смъртно човешко същество, не мога да виждам в бъдещето. Мислех, че е забравено и… — Гласът й секна, тя закри лицето си с ръце и заплака. — И толкова се срамувах, Мортън! Толкова ужасно, се срамувах! Наказанието ми за моментната лоша преценка е да страдам цял живот от този срам. Исках да те предпазя дори от прашинка от онова, което аз трябваше да понеса.

Мортън поклати глава, като стенеше от мъка.

— Да ме предпазиш? — повтори той огорчено. — Това ли смяташ, че е начинът да ме предпазиш? Не би могла да измислиш по-добро средство, за да ме направиш уязвим. Трябваше да науча това от Крийви. От тази свиня Крийви! От детството си винаги съм ти вярвал, защото мислех, че двамата сме толкова близки в чувствата си един към друг.