Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Документите, които минаваха през бюрото на Мортън, и цялата дейност на кантората вървяха както обикновено, без признаци за нещо нередно. През седмицата Мортън бе на заседания в Търговската банка и в Морската застрахователна компания и отблизо се запознаваше с докладите за дейността им. Печалбите и в двете не бяха високи, но Мортън не откри каквито и да е улики, че срещу тях има таен заговор.

Мина седмица без нищо да покаже, че Крийви е започнал да изпълнява заплахите си, после още една седмица мина тихо. Но Мортън остана нащрек, като знаеше, че най-голямата опасност идва от фалшивото чувство за сигурност. Методично и старателно, както вършеше всичко, началникът на кантората се зае и със следенето на действията на останалите служители. Не откриваше нищо подозрително и Мортън не знаеше дали да се чувства облекчен или още по-разтревожен от това, как Крийви получава информацията си.

В потискащо горещия влажен февруарски следобед, когато пристигна майката на Мортън, Джулия изпрати конярчето да го уведоми. Бе съобщила също на Дирдри и на Юдора и те пристигнаха в къщата по същото време с него. Свариха истински ад — пастири, ратаи и прислугата от Тибубъра разтоварваха фургоните, които бяха задръстили алеята за карети до къщата и излизаха на Уентуърт стрийт.

Прислугата от къщата на Мортън също бе тук и помагаше да се сервират закуските и разхладителните напитки, които Джулия бе приготвила за случая. Голяма маса на кръстосани дървени крака до къщата бе отрупана с храна и кани с ром и пунш за работниците. За семейството в хола бе устроен бюфет с подбрани деликатеси и бутилки вино в кофички с лед.

По време на щастливата среща на семейството, Мортън се тревожеше главно за здравето на майка си след дългото пътуване в горещината и това как издържа тя емоционалното напрежение след смъртта на баща му и брат му. Той видя, че с издръжливостта и жизнеността — неделима част от характера й, тя бе понесла всичко, както малцина биха могли. Изпитанията се бяха отразили много по-зле върху снаха му. Катерин бе неудържимо щастлива, че са пристигнали, но изглеждаше много по-стара от годините си.

През следващите два дни Джулия прекарваше по-голямата част от времето си с Александра и Катерин, за да им помогне да се настанят. На втория ден прислугата бе вече напълно организирана, а пастирите и ратаите си тръгнаха обратно с фургоните. На другия ден, неделя, Мортън и Джулия поканиха фамилията у тях. Един час след като всички се събраха, Мортън остави Джулия да забавлява Дирдри, Катерин и Юдора и изведе майка си навън да й покаже градината и да поговори с нея.

През изминалите три дни Мортън бе забелязал, че Катерин е нервна и развълнувана и стигна до извода, че това е една от причините майка му да се премести в Сидни. Той й каза това и продължи:

— Както много добре знаеш, ние с Джулия сме очаровани, че си тук, но имаме предвид и желанията ти. Бихме могли да намерим друга къща за Катерин.

— Не, поне засега тя има нужда от някого, който я познава добре. След като вече е в града, тя положително ще се поправи бързо. Във всеки случай състоянието й не се дължи само на характера й, защото тя понесе много.

— Така е. Мамо, никога не съм те чувал да се оплакваш или дори да говориш за проблемите си, но знам, че предпочиташ да си бъдеш във фермата. Обстоятелствата обаче те изпратиха тук и се надявам да бъдеш щастлива.

— Ти и другите ми обични хора сте тук и имам толкова много причини да съм щастлива. Сайлас Доук ще трябва да поеме делата във фермата сега и ще се справя много по-добре, отколкото когато се чувстваше длъжен да идва при мен за невинаги подходящи указания. — Тя сви рамене и се засмя. — А аз ще имам достатъчно работа. Забелязах, че цветните лехи са в такова състояние, че ще ми трябва време, докато ги оправя.

Мортън се засмя и кимна, като знаеше, че тя с нетърпение очаква да се заеме с градинарството. Александра го попита как върви бизнесът му, а той й разказа за Бенджамин, Бевърли и възможността Крийви да създаде неприятности. След това побърза да разсее тревогите й, като изброи всички мерки, които е взел, за да се предпази от този човек.

След няколко минути се върнаха вкъщи. Мортън отбеляза, че майка му сигурно е била права да смята, че Катерин ще преодолее бързо проблемите си. Докато говореше с дъщеря си и с другите жени, снаха му бе по-весела и отворена, отколкото в деня на пристигането в Сидни.

Александра създаваше впечатление, че е в добро настроение, но Мортън знаеше, че в най-добрия случай чувствата й са смесени. Съзнаваше, че тя е решена, макар и неохотно, да живее в Сидни, но същевременно се тревожи за бъдещето на фермата. Когато всички гости си тръгнаха след вечеря, Мортън обсъди състоянието на майка си с Джулия и двамата решиха да направят всичко възможно, за да й помогнат да се приспособи към новия си живот и да бъде щастлива.