Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Аз ще избера вместо него — прекъсна го Мортън. — Тази къща при никакви обстоятелства няма да се дава под наем. Майка ми се мести в Сидни и иска да живее там, така че къщата ще се пази за нея.

Харолд потопи писалката в мастилницата и си отбеляза нещо върху лист хартия.

— Много добре, сър Мортън. Къщата ще се пази.

Мортън се върна в офиса си, като се опитваше да не обръща внимание на лекото недоволство, което изпитваше към Харолд в новото му положение. Макар и да знаеше, че не е справедливо, Мортън все сравняваше работата на Харолд с начина, по който Бенджамин Тавиш я бе вършил преди.

Точно в този миг обаче Мортън призна пред себе си, че така е станало по-добре — ако Бенджамин се бе занимавал с недвижимите имоти, то къщата сигурно отдавна щеше да е дадена под наем. А имаше и още една причина за задоволство в сегашното положение — Бенджамин бе в пълна безопасност и очевидно много щастлив. В писмо от Хенри Нюкоум отпреди няколко седмици се казваше, че „господин и госпожа Хоторн“ са се настанили удобно в малка къща в покрайнините на Окланд.

Хенри съобщаваше също, че не е било необходимо да помага на Бенджамин да си търси работа. Младото семейство използвало едната стая от къщата си за производство на фина ленена хартия, която намерила добър прием сред купувачите на висококачествени канцеларски стоки. А междувременно Мортън не бе чул никакви слухове по повод изчезването на съпругата на Крийви. Бевърли рядко бе виждана сред хора и отсъствието й не предизвика никакво любопитство. Крийви очевидно не знаеше изобщо какво й се е случило.

Мортън дочете писмото от майка си и го сложи в джоба си, за да го занесе на Джулия. Насочи вниманието си към книжата по бюрото си, които отразяваха постепенна промяна в делата му. Бе пуснал обяви за боядисваното ленено въже във вестниците в Мелбърн, където също имаше многобройни яхтклубове. Предварителното проучване бе последвано от водопад от поръчки, като продажбите и в Сидни вървяха много добре, така че въжарската работилница сега носеше добра печалба. Другото му начинание, което по едно време се бе превърнало във фиаско — сухият док — започна също да носи умерен доход.

Но доходите от някои инвестиции бяха спаднали поради депресията и голямата безработица във Великобритания. Цялостната търговска дейност в Сидни бе засегната от това, особено западна пазарът на недвижими имоти и други търговски дейности, някои от които бяха драстично ограничени. Рязко спадна износът на стоки до британските пристанища. Застрахователните полици, издавани от Морската застрахователна компания, в която Мортън бе съдружник, бяха малко на брой. Мнозина страдаха от икономическата криза, но при това положение в бизнеса Крийви процъфтяваше. Финансовите му ресурси бяха огромни и банката му все още бе в състояние да понася загубите в непресекващите му усилия да постави банковото дело в града под свой контрол. Купуваше дялове в компании, отслабени от спада, обикновено като мълчалив, второстепенен съдружник. Като купи „Кроникъл“, вестник, основан в първите години от съществуването на колонията, покупката стана обществено достояние, само защото работещите във вестника бяха открили това и бяха напуснали.

В края на деня Мортън имаше повече причини да се безпокои, отколкото да бъде доволен от бизнеса си, но когато се прибра у дома, положението беше точно обратното. Семейството му рядко бе изглеждало толкова пленително — Джулия седеше на сянка върху тревата в задната градина, до нея на одеялото бе бебето, а бавачката — на пейка близо до тях. Мортън целуна Джулия, извади писмото и й го подаде.

— От мама е, но този път съдържа добри новини.

— Слава богу, мили Мортън — каза Джулия, като протегна ръка и нежно хвана неговата. — Последното писмо ни донесе толкова тъга, че ни стига за цял живот.

Мортън вдигна ръката й към устните си и я целуна, благодарен за непрестанното състрадание и утеха, след като бе получил първото писмо. После се заигра с детето, докато Джулия четеше писмото. Тя възкликна весело, след това загрижено попита дали къщата в Уитлам е свободна. Мортън отговори утвърдително и добави, че ако Бенджамин Тавиш се занимаваше с недвижимите имоти, тя сигурно отдавна щеше да е дадена под наем.

Дори тази невинна забележка за Бенджамин накара Джулия да свъси вежди предупредително и леко да кимне към бавачката. Двамата избягваха да говорят за Бенджамин, когато наблизо имаше някой от прислугата, за да не изтърват случайно думи, които можеха да бъдат повторени пред другиго, а Джулия бе по-настоятелна в това отношение от Мортън. Той вярваше, че става все по-малко вероятно Крийви да научи какво се е случило с жена му, но за Джулия опасността си оставаше все така голяма.