Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Просто да видя известно време как ще вървят нещата — отговори Александра. — Само тъй може да се разбере какви проблеми ще възникнат.

— Така е — съгласи се Елизабет. — Имаш предостатъчно верни, опитни пастири, а това ще ти е от полза.

Александра кимна, но в себе си се усъмни дали тяхната помощ ще й е достатъчна. Двете с Елизабет разговаряха в подножието на хълма под къщата в последните минути преди гостенката да си тръгне. Другите гости за погребението си бяха заминали предишния ден, пастирите разглобяваха навеса, който бе използван за готварница. Наблизо Колин Гарити говореше с Руъл и Сайлас, докато чакаше Елизабет да приключи разговора си с Александра. И тримата сина на Гарити бяха с него.

Преди заминаването Елизабет се бе преоблякла в пастирски дрехи и сега разсеяно потупваше бедрото си с камшика.

— Но онзи, който ще вземе решенията, трябва да обикаля кошарите, Александра, няма друг начин. В най-добрия случай можеш да удържиш положението в ръцете си само временно. Може Дирдри или Юдора да си намерят добри съпрузи.

Александра въздъхна и поклати неуверено глава.

— По всичко изглежда, че Дирдри няма никакво намерение да се омъжва, но тя ще си реши. Не ми се струва вероятно и Юдора да намери мъж в Сидни, който би поел ръководството на фермата и би се съгласил да живее в далечната пустош. Както изглежда, ще трябва да наема управител за фермата.

— Надявам се да не се стига дотам — заяви Елизабет. — Всички ферми, ръководени от управители, които съм виждала, са стигали до разруха, а мисля, че и твоите впечатления са такива. — Поклати тъжно глава и после промени темата на разговора. — Е, трябва да тръгвам, Александра. Време е отново да почна да следя за полски пожари.

— Добре, Елизабет. Благодаря ти за обичта и подкрепата, които ми даде, когато най-много се нуждаех от тях. Бог да те пази и се надявам скоро да се видим пак.

Двете жени се прегърнаха и целунаха за сбогом, а Александра усети прилив на обич към Елизабет. Най-сетне, по време на погребението, сълзите на Александра се бяха отприщили. Елизабет прекара с нея нощта и целия следващ ден. Макар в Уаямба да я чакаше много работа, Елизабет остана при приятелката си, докато тя се нуждаеше от нея.

След последната целувка Елизабет тръгна към коня си. Както правеше обикновено, тя просто се метна на седлото и пое в лек тръс по пътя сама. Когато съпругът й забеляза, че тя е тръгнала, той и момчетата набързо яхнаха конете и я последваха, като помахаха с ръка на Александра. Тя им отговори, после се загледа в Елизабет. Тя все още изглеждаше необичайно без Шийла до нея. Елизабет изчезна зад хълма в южната част на фермата, Колин и момчетата се опитваха да я настигнат, а Александра се насочи към къщата.

От портичката видя, че Катерин е в гробището. Садеше цветя върху малко гробче, както и върху големия пресен гроб до него. Бурният изблик бе преминал и нямаше признаци, че ще се повтори. През годините у Катерин се бе развило нещо болезнено — да изпада в крайности, които ставаха особено явни, когато бе налегната от скръб. Александра въздъхна тежко и си влезе вкъщи.

Катерин се върна от гробището, качи се в стаята си и остана там. Александра вечеря сама на дългата маса в трапезарията, като насила хапваше от храната, сервирана от опечалената прислужница. След вечеря се опита малко да почете, след това се качи в спалнята си. Леглото още пазеше до болка познатия свеж, мъжки дъх на Дейвид. През нощта се събужда няколко пъти и все протягаше ръка към него.

На следващата сутрин, когато Сайлас Доук дойде, за да обсъдят графика за работата във фермата, Александра се почувства притеснена. Главният пастир очакваше да получи нареждания, каквито по-рано му даваха Дейвид или Джонатан, но Александра не притежаваше задълбочените познания, които мъжът и синът й бяха натрупали с годините. А Сайлас от своя страна не искаше да взема сам никакви решения, освен по най-обикновените въпроси.

Един от въпросите, които обсъдиха, бе къде е най-вероятно да избухнат полски пожари, за да следят тези места отблизо. За да се определят най-уязвимите райони, бе нужно пълно познаване на сегашното състояние на растителността из цялата ферма, а Александра от години не бе ходила до някои от загражденията за овце. Опита се да придума Сайлас сам да определи застрашените райони, но той бе готов единствено да обсъжда въпроса.

Най-накрая Александра му каза да следи районите, в които е имало пожари в предишните години. Тя знаеше, че положението се променя от година на година, но Сайлас бе доволен. На следващата сутрин бе повдигнат въпроса за преместване на някои от стадата. Сайлас отново се измъкна от вземането на решение, но с готовност прие нейното, макар то да се основаваше на недостатъчна информация. И това се повтаряше дни наред — главният пастир разчиташе на Александра за всички решения и идваше в къщата всяка сутрин, освен когато отиваше до по-далечните кошари за ден-два.