Джереми седна до огъня и преброи останалите пари, докато Бъги напълни канчетата с вода от реката и ги сложи върху жаравата. Джереми кимна доволно и прибра портфейла си в джоба.
— Останали са повече от половината пари, а имаме всичко, което ни е нужно, за да доведем още едно стадо от диви животни. Печалбата е добра, но си мисля, че можем да изкараме и повече със следващото стадо.
— Как? — попита Бъги, силно заинтересуван.
— Като го откараме в Брисбейн — отвърна Джереми. — Братът на Франк Бивън каза, че добитъкът там върви над трийсет шилинга.
Изпъкналите очи на Бъги се разшириха от изумление.
— Но Брисбейн е от другата страна на Големия вододел, Джереми — възкликна той. — Няма дори и горска пътека на стотици мили от Брисбейн.
— Знам къде се намира градът — засмя се Джереми. — И съм чувал да говорят, че нямало начин да се пресече тази част от Големия вододел. Но от памтивека групи аборигени, които разменят стоки, са го пресичали на разни места. Непременно трябва да има пътека, която можем да използваме.
Водата завря, Бъги свали канчетата от огъня, сипа в тях по малко чай и разговорът продължи. Джереми искаше да стигне до крайбрежната равнина и поради една лична причина, по-важна за него от допълнителната печалба от добитъка. Искаше да разбере дали този край ще има за него онова особено притегляне, което търсеше, онова привличане, което щеше да го превърне в мястото, където голямото му странстване щеше да завърши.
Както обикновено в разговорите им, Бъги се съгласи с всичко, което Джереми искаше да направи.
— Как ще намериш пътеката? — попита той. — Ще питаш някои от аборигените, които живеят в планината ли?
— Не, аз говоря само аранда, а там сигурно имат различен език — отговори Джереми. — А тези, които живеят близо до селата и говорят английски, едва ли знаят нещо за пътеките. Ще тръгнем към Туумба, която е доста навътре в планината и точно на запад от Брисбейн. Оттам ще започна да търся пътеката, по която можем да минем.
— Е, ако някой изобщо може да намери пътеката, това си ти — отбеляза Бъги уверено. — Ако спечелим достатъчно пари, мислиш ли да купиш или да основеш нова ферма някъде? Не съм вече млад и ми се ще да мисля, че ще дойде време, когато ще има къде да си отдъхна.
— Да, рано или късно ще имам ферма. И когато това стане, там винаги ще е осигурено място за теб и ще можеш да правиш каквото поискаш.
Бъги разцъфна от удоволствие и започна да отпива от чая си. Джереми отпи също и остави канчето на земята. При това движение лакътят му закачи шишето за вода, което бе до него заедно с одеялото и другия багаж в торбата. Макар и да не усети, че ръката му е докоснала шишето, то се претърколи, издрънча разбито стъкло и водата се изля от счупеното гърло.
Джереми погледна в недоумение, после със страх.
— По дяволите! — възкликна той. — Как, за бога, се случи това? Изпускал съм шишето от коня си върху камъни без дори да се пукне. Сега не съм го докосвал, то просто падна и се счупи.
— Сигурно ръкавът ти го е закачил и го е съборил — вметна Бъги съчувствено. — Може вече да е било пукнато, а ти не си забелязал. Така стана и с едно мое шише преди години.
Обяснението не задоволи Джереми, но сам не можеше да измисли нищо друго, докато гледаше с тъга счупеното шише.
— Да, предполагам, че е така — отговори той неуверено, събра разтрошените късове и ги сложи в кожения калъф при останалите от счупеното шише стъкла.
Като прибра и последното парченце, се зачуди какво да прави. Това бе вече напълно безполезна вещ, но мисълта, че просто ще я захвърли, му бе непоносима. Бъги очевидно разбра как се чувства Джереми, защото развърза новата лопата от товара на единия кон и отиде до дървото на няколко метра от огъня. Изкопа плитка дупка и се обърна очаквателно към Джереми.
От една страна, да се погребе коженият калъф и счупените стъкла изглеждаше абсурдно. Но от друга, бе подходящо, единственият добър начин да се раздели с една вещ, свързана с толкова скъпи за него спомени. Джереми пристъпи към дупката, постави вътре калъфа, после Бъги отново я зарина и я заглади с опакото на лопатата.
Върнаха се при огъня и докато Бъги завързваше лопатата обратно при багажа, се сети как Джереми веднъж по повод на бутилката му бе разказвал за вярванията на аборигените.
— Според тях в нея може да е останала частица от духа на човека, който пръв я е притежавал, нали така ми каза? Ако е вярно, какво ли означава, когато шишето се счупи?
Читать дальше