Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Когато Джереми се върна, Бъги бе одрал кожата и бе увил в нея филето и други вкусни парчета месо. Завърза я зад седлото си и двамата тръгнаха към животните. Бе много по-трудно да се карат отколкото овцете, но не бе невъзможно. Някои непрекъснато се опитваха да се отклонят, докато основната част от стадото се движеше към долината, но се връщаха при другите, щом Джереми или Бъги ги обикаляха отстрани.

Когато приближиха на километър от долината, Бъги тръгна напред, за да отвори портата. Дивите бичета и юници се заколебаха пред оградата, след това се скупчиха край вратата, когато чуха плющенето на камшика. Като затвориха портата зад животните, Джереми и Бъги се отправиха към лагера си. Простряха кожата да се суши, закачиха на едно дърво месото, увито в платнище, за да не го кацат мухи, след това се качиха на конете и отново излязоха от долината.

Бе пладне и Джереми знаеше, че по това време повечето животни лежат на някое тихо място и преживят. С Бъги претърсваха гъсталаците и в ранния следобед намериха още едно стадо. Бикът не бе толкова агресивен, както първия, и избяга, когато Джереми стовари камшика си върху него. После подкараха стадото към долината.

На другия ден можаха да намерят само едно стадо, но на следващия откараха две стада в долината. Броят на говедата, които пасяха в долината, постоянно се увеличаваше. Отначало животните се държаха колкото може по-далеч от лагера край езерото, но постепенно почнаха да не се плашат от Джереми и Бъги. От странстванията си в търсене на храна и вода животните бяха доста изпосталели, и сега, сред спокойствието и пашата в долината, започнаха да се охранват.

Когато се събраха около сто крави и волове и петдесетина телета, Джереми реши, че това е максимумът, с който ще могат да се справят. Изчака още два дни, за да привикнат с хората и последните прибрани животни, като от време на време той и Бъги обикаляха сред тях, докато пасяха. В края на втория ден престанаха да се стряскат при вида на конете. Тази нощ Джереми и Бъги спаха малко. Станаха часове преди развиделяване и свалиха част от загражденията, за да могат животните свободно да влизат в долината и да пият от езерото. Когато настъпи утрото, подкараха добитъка.

Това бе първата от много безсънни нощи за Джереми и Бъги, докато караха добитъка по криволичещите пътеки между кладенците. Подивелите животни имаха много по-слабо развито стадно чувство от овцете, бяха по-склонни да се отдалечават сами, когато стадото спираше за нощувка. Допълнителни трудности създаваха и кучетата динго, които вървяха по следите им. Макар да можеха да се преборят с напълно израснало биче, те си избираха за плячка слабите, болните и младите животни. Нощем воят им се чуваше от всички страни, а от това кравите с телетата ставаха неспокойни.

За кучетата динго не бе трудно да следват стадото, защото Джереми не караше добитъка да бърза — животните можеха пътьом да пасат и да наддават на тегло. Скоро бичетата и юниците заприличаха на домашни животни по вид и по поведение, станаха по-угоени и по-кротки. Напълно свикнаха, че Джереми и Бъги са постоянно край тях, а вечер, когато спираха за водопой, жадните животни ги обкръжаваха от всички страни и едва не стъпкваха пастирите си, докато им извадят вода.

След първите почти безсънни нощи Джереми се опита да направят нещо като дежурства с Бъги, но това се оказа невъзможно. През годините, които бе прекарал с Джарбо Чарли, бе придобил навика да отдава цялата си енергия на всичко, с което се захванеше. При всяко необичайно раздвижване сред животните нощем Джереми се събуждаше и скачаше на крака, преди да осъзнае какво върши. Бъги също се стараеше да работи повече, отколкото му се полагаше, и всеки път, когато Джереми отиваше да провери стадото, го сварваше до него.

Джереми стоически понасяше умората, както бе понасял и други несгоди в миналото, защото имаше фактори, които подклаждаха запасите му от енергия. Знаеше, че Бъги страда повече, тъй като е по-стар и уморен, очите му бяха зачервени, но изпълняваше задачите си с мрачна решителност. Джереми работеше колкото него и дори повече, защото се чувстваше длъжен да направи пътуването колкото е възможно по-леко за стареца.

Важен повратен момент настъпи, когато преминаха първия изкопан кладенец. След това местността стана по-плодородна. На следващата вечер спряха до голямо езеро сред буйна растителност и добитъкът можа да попасе, преди да го приберат за нощуване.