Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Все повече добитък ще срещаме, Джереми.

— Да, а всъщност още не го търсим. А когато започнем да търсим, ще намерим колкото искаме.

— Знам, че ще го намериш — засмя се Бъги. — Видях те как откри изгубените овце. Колко искаш да събереш в едно стадо?

— Стотина глави, заедно с телетата. Както разправяха пастирите във фермата на Бивън, за добитъка плащат по десет-дванайсет шилинга на глава в Бък. Петдесет или шейсет гвинеи ще са добри пари за няколко седмици работа.

Бъги разпалено се съгласи и се засмя щастливо. Не след дълго, когато доближиха дърветата край реката, залязващото слънце огря едно езерце. Бе малко и плитко и Джереми знаеше, че ще пресъхне, когато времето се затопли. Така бе станало с всички езерца, които бяха видели досега.

Разседлаха конете, като ги оставиха да пасат високата трева сред дърветата, после запалиха огън. Бъги започна да приготвя вечерята, а Джереми пообиколи езерцето, като изучаваше следите от животни във влажната почва и откри, че някои от тях са от млади бичета. Върна се по здрач, точно когато Бъги сваляше канчетата от огъня и сипваше храната в чиниите им.

Докато вечеряха, Бъги заговори за плодородната и добре напоена земя в района на река Дарлинг. Джереми само сви рамене — за него други неща бяха по-важни.

— Не съм виждал по-гъсто населена земя, освен около големите градове — каза Джереми. — Някои предпочитат това, но аз бих искал край мен да има малко хора и повече земя, както е тук.

— Да, ти си човек на Пустошта, няма съмнение — отбеляза Бъги. — А онези във фермата Бивън не мислеха, че е разумно да идваме тук, в сухите земи, за да намерим добитък, нали?

Джереми се засмя и кимна в знак на съгласие. Всички, включително и собственикът, мислеха, че това е напълно безполезно. Бяха убедени, че добитъкът ще умре от жажда, преди да го поведат към долината на Дарлинг. Освен това, според пастирите, такава експедиция била и опасна. За тях далечната Пустош бе непознато, страшно място, където човек лесно може да се изгуби или да умре от жажда и глад. Смятаха, че подивелият добитък е също толкова опасен, колкото глиганите.

Последното тревожеше и Бъги.

— Не сме виждали бикове със стада — каза той загрижен, а изпъкналите му очи светеха от огъня. — Те могат да бъдат заплаха за нас.

— Ако не можем да се справим с тях по друг начин, ще ги застрелям — отвърна Джереми. — Не ме тревожат приказките на онези хора, защото не бяха прави за много неща.

— Е, те не са хора от пустота, каквито сме ние с тебе, и особено ти. За вода няма да се тревожим, нали?

— Не, можем да поим добитъка от кладенеца, който изкопахме днес, и това ще им стигне, докато се придвижим до голямото езеро на юг оттук. Оттам ще ги закараме до рекичката, която открихме, а след това ще бъдем в долината на Дарлинг. Ако се движим на север и на запад от тук, или ще намираме вода, или ще копаем навсякъде, където спираме с добитъка.

— Ами кошара, в която да го държим, докато търсим други животни? За да построим кошара, ще ни бъдат нужни седмици.

— Когато имаме нужда от кошара, ще измислим нещо.

Бъги кимна, доволен от този отговор, и продължиха да разговарят за други неща. Едно изказване, което Джереми бе чул във фермата Бивън, го бе заинтригувало и той все мислеше за него. Собственикът бе казал, че в Брисбейн добитъкът се продавал по трийсет шилинга или дори повече, защото местните животни били малко, а много добитък трябвало да се докарва с параход. Между равнината на Дарлинг и Брисбейн лежеше Големият вододел и всички смятаха, че е непроходим дори и пеша. Но Джереми знаеше, че в планината трябва да има утъпкани от аборигените пътеки, някои от които сигурно щяха да са подходящи за малко стадо.

След вечерята Джереми и Бъги се завиха с одеялата си до огъня. Преди зазоряване те вече бяха на крак, направиха чай и сгряха остатъка от вечерята. Когато слънцето се показа, оседлаха конете и потеглиха на северозапад, за да търсят друг воден източник.

След няколко часа намериха езерце, в което водата щеше да се задържи през цялото лято. На другия ден продължиха да търсят до късния следобед и Джереми вече беше почнал да мисли, че ще трябва отново да копаят, когато видя следи от животни, водещи към скалист хълм. Проследи ги и откри каквото търсеше. В подножието на хълма имаше извор. По каменистата почва покрай него нямаше растителност, затова наличието на вода не се забелязваше отдалеч.

На следващия ден трябваше да изкопаят кладенец, на другия — също. Продължаваха да яздят на северозапад, а местността ставаше все по-гола и езерцата — още по-редки. Срещаха повече животни, а Джереми видя дори и няколко малки стада. Започна да мисли по какъв начин да избегне строенето на кошара.