Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Когато спря до вратата за карети, от тъмнината изплуваха Бенджамин и Бевърли. Бенджамин натрупа багажа зад седалката, а Бевърли с радостен шепот толкова възторжено благодареше на Мортън, че на него му стана неудобно. После и тримата се сгушиха на седалката и потеглиха към Кралската ботаническа градина. Когато свиха по Мисис Макариз роуд, мъглата бе толкова гъста, че Бенджамин трябваше да слезе от коня. Скоро се показа някаква светлинка, която постепенно се засили и те видяха, че това е фенерът на един моряк, застанал на стълбите на пристана.

Щом двуколката спря, до стълбите се появи още един моряк, който помогна на другия да пренесат багажа до лодката. Мортън прегърна Бенджамин на сбогуване, после се обърна към Бевърли. Тя го прегърна и целуна.

— Ние с Бенджамин никога няма да можем да ви се отплатим за добрината, сър Мортън, но вие винаги ще бъдете в сърцата, в мислите, в молитвите ни.

Мортън я целуна, след това Бенджамин я хвана за ръка и поведе по стълбите след моряка с фенера. Всички изчезнаха в мрака. След миг се чу как греблата поскърцват и порят водата. Когато шумът заглъхна и остана само плясъкът на вълните във вълнолома, Мортън се качи на двуколката и потегли.

Върна се у дома, когато настъпваше утрото, а бризът разпръсваше мъглата. Влезе и разбра, че всичките му усилия да не събуди Джулия са били напразни. Тя бе станала отдавна, бе събудила по-рано и готвачката. По време на изобилната закуска с яйца, шунка и препечени филии двамата говориха за станалото тази сутрин.

Мортън бе разказал на Джулия за положението още същия ден, когато той сам го научи. Тя бе много щастлива, че Бевърли ще избяга от оковите на брака си, но бе посъветвала Мортън много да внимава. Мортън бе сигурен, че е постъпил точно така и че е уредил всичко по такъв начин, че Крийви никога да не открие какво точно се е случило.

— Всичко стана точно, както бе предвидено — заяви Мортън доволен. — Сигурен съм, че Крийви никога няма да разбере какво е станало с жена му.

— Не можеш да си сигурен, скъпи Мортън — каза Джулия. — Докато не разбереш как е научил подробностите за къщата на Грейс стрийт, не можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че ще запазиш нещо в тайна от него.

— Но в този случай единствените, които знаеха, са Бенджамин, Бевърли и аз. И ти, разбира се. Всички други са уверени, че Бенджамин е тръгнал за Бомбай. За всички други, освен за нас четиримата, Бевърли просто е изчезнала, без никаква връзка с отпътуването на Бенджамин.

— Ние сме единствените, които знаем всичко — поправи го Джулия. — Но отделни факти са известни и на другите. Например моряците на капитан Джуд знаят, че мъж и жена са се качили на кораба тази сутрин по много необичаен начин. Но сигурно е вярно, че в този случай се знае много по-малко, отколкото за къщата.

Тя се усмихна и сви рамене, като пропъди мислите по този въпрос.

— Бенджамин и Бевърли ще бъдат много щастливи в Нова Зеландия. Чувала съм, че там било много приятно.

Мортън се съгласи и продължиха да говорят за Нова Зеландия. Но подсъзнателно се чувстваше леко притеснен и съжаляваше, че жена му не бе по-категорична, когато каза, че Крийви никога няма да разбере какво е станало. Много пъти Мортън бе откривал, че с острия си ум Джулия интуитивно прозираше възможни изходи от дадена ситуация, които той самият не бе догледал.

— Прав беше, Джереми — провикна се Бъги щастливо от дъното на изкопа под каменния корниз. — Тук има вода!

Джереми пусна самоделния си тежък чук и пристъпи към изкопа до пресъхналото речно корито под корниза от вулканична скала, която говореше за наличието на гранитна основа на около метър под земята. Изкопът бе близо два метра дълбок и от песъчливата почва край ботушите на Бъги извираше вода.

— След още около половин метър ще стигнеш до основната скала — му каза Джереми, — и тогава ще имаме обилна вода.

Бъги продължи да работи, като къртеше късове земя с остър кол, след това ги товареше на широко парче дървесна кора, с което ги изнасяше от изкопа. Джереми се върна при голямата плоска скала и взе отново чука си, който представляваше голям отломък от вулканичен камък, привързан за дебела тояга. Скалата бе мек конгломерат и Джереми продължи да откъртва парчета от центъра й, за да се образува вдлъбнатина, която щеше да задържи водата. Топлото пролетно ноемврийско слънце грееше върху широкия улей, издълбан от потоците. От другата страна на речното корито бяха спънати два оседлани и два товарни коня, които пощипваха тревицата, покарала след последния дъжд. Но те едва се докосваха до зеленината, бяха жадни, тъй като не бяха пили вода от предния ден.