Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Тези посещения му отнемаха по няколко часа през следващите дни, когато той сместваше между работата си и времето, което прекарваше със семейството си. След разговорите с директорите на банки в града той успя да създаде единна опозиция, а тогава за Крийви щеше да стане по-трудно и да му излезе по-скъпо, ако продължеше с опитите да се наложи. Но всички директори предпочитаха да останат на заден план, никой не искаше открито да се съюзи с Мортън и да си навлече гнева на Крийви.

При тези си посещения Мортън научи, че Крийви е започнал да изкупува ипотеки от другите банки, още една тактика за установяване на контрол. И това струваше скъпо, защото Крийви трябваше да плаща и премиите, които се полагаха на банките, когато продаваха ипотеките. Мортън също имаше ипотеката за къщата на Грейс стрийт, дължима на Търговската банка. Той я изплати, за да не може Крийви да я купи, макар за това да отидоха всичките му средства, получени от продажбата на акциите му в Кредитната банка, която Крийви бе узурпирал, както и другите средства.

Освен че дълбоко накърни финансовите му запаси, изплащането на ипотеката напомни на Мортън, че по неизвестно какви причини къщата на Грейс стрийт още не е готова за даване под наем. Върна се на Кингс Крос с намерението веднага да поговори с Бенджамин по този въпрос. Но щом мина през входа на кантората, Бенджамин прекоси главната канцелария и го попита дали могат да разговарят насаме.

Очевидно Бенджамин бе много разтревожен и искаше съвет. Мортън го заведе в офиса си, покани го да седне на стола до бюрото си и попита какво става.

— Напоследък се срещах с една дама — прошепна Бенджамин тъжно. — Обичам я от цялото си сърце, но тя е омъжена. А сега носи моето дете.

Мортън въздъхна и поклати глава и тъжно, и сърдито.

— Защо не се поучи от моите грешки? — попита той Бенджамин. — Някъде трябва да имам син, който вече е мъж, а дори не знам дали е жив. Сега ти си баща на дете, което никога няма да можеш да обявиш за свое. — Отново въздъхна и поклати глава. — Е, коя е тя?

— Госпожа Бевърли Крийви — измърмори Бенджамин отчаяно.

Мортън мигновено се изправи и зяпна от изненада.

— Бевърли Крийви? — възкликна той. — Напълно ли си загубил ума си? От всички жени в Сидни ти си избираш единствената, която… — Мортън млъкна и се приближи до вратата. Заключи я, върна се на бюрото, наведе се към Бенджамин и сърдито му изръмжа: — Както много добре знаеш, видял съм се в чудо как да се справя с машинациите на този човек. И как очакваш да те защитя от отмъщението му заради това, че си се забавлявал с жена му?

— Да ме защитите? — изломоти Бенджамин разсеяно.

— Разбира се, да те защитя! — отвърна Мортън троснато, като се отпусна в стола си. — Да не мислиш, че ще те оставя сам срещу него? Ще те смаже като муха. — Мортън потърка слепоочията си с пръсти, като се стараеше да овладее гнева си. — От колко време е тази история, Бенджамин?

— От няколко месеца, от зимата.

Мортън се намръщи замислено, изненадан, че е минало толкова много време.

— Е, много потаен си бил. Ако той не е загрял досега, може и да не се сети, стига да си много внимателен. Но помни ми думата, ще дойде време, когато ще се измъчваш от угризения, че не можеш да поискаш… — той спря насред думата, защото Бенджамин поклати глава. — Какво има?

— Крийви никога… — заколеба се той, после продължи: — Крийви не е и никога не е бил истински съпруг, ако ме разбирате правилно, сър Мортън.

— Разбирам — отвърна Мортън мрачно. — И с това попадаме в чудесна каша, нали? Е, ще трябва да измислим някакъв изход…

Гласът му секна, когато единственото възможно разрешение му мина през ума. След това, за да скрие сълзите, които изведнъж напълниха очите му, Мортън се изправи и се приближи до прозореца, сякаш гледаше и мислеше. Досега не бе осъзнал колко много всъщност обича Бенджамин и искрено съжаляваше за това, което трябваше да предприеме.

Мортън премигна, върна се на бюрото и седна.

— Ще трябва да те изпратя някъде, Бенджамин. Наистина не искам, но просто нямаме алтернатива.

— Не мога да замина без Бевърли, сър Мортън — отвърна Бенджамин бързо. — За мен тя е повече от живота ми и не мога…

— Разбира се, че не — прекъсна го Мортън бодро. — Тя ще замине с теб, но трябва да се направи по такъв начин, че Крийви никога да не открие какво е станало с нея. Познаваш ли някого в Окланд?

— Само господин Нюкоум, сър Мортън, друг никого.

— Добре, значи ще отидеш там. Там положително никой няма да я познае, защото и тук малцина са я виждали. Ще заминете като съпружеска двойка с фалшиви имена. Джон и Мери Хоторн, например. Ще пиша на Хенри Нюкоум, за да го помоля да ви помогне да се устроите и да ти намери работа. Някой в кантората забелязал ли е колко си потиснат.