Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Времето се подобри. Вместо студения морски вятър духна топъл северен бриз. Той се задържа още два дни и с него в Сидни настъпи пролетта. До края на седмицата дърветата в градските паркове разцъфнаха. Многостволи евкалипти и боронии започнаха да се покриват в ярки цветове, по храстите се показаха дребни жълти цветчета, отваряха се огромните великолепни червени магнолии.

Когато получи писмото от Чарлс Вейл от Окланд, Мортън бързо го отвори, пробяга с поглед по него и въздъхна облекчено. Изпрати един млад чиновник да доведе Хенри, който след малко пристигна запъхтян. Хенри се разплака от радост, докато четеше писмото и не намираше думи да благодари на Мортън, след това си тръгна, за да съобщи на жена си новината и да започнат приготовленията за преместването си в Окланд.

В сухия док започнаха да подменят гредите, последваха и всички други сезонни работи. С пролетта се увеличи и броят на хората, които пристигаха или заминаваха от Сидни, а това доведе до активизиране на покупко-продажбите на недвижими имоти. Мортън си помисли, че ремонтът на къщата на Грейс стрийт трае вече много време. Но този въпрос му бе толкова неприятен, че дори не искаше да мисли за него и когато разговаряха с Бенджамин Тавиш изобщо не го споменаваше.

Мортън се стараеше да се съсредоточи повече върху бизнеса си, но му бе много трудно. Пролетта бе любимият му сезон. Дните бяха слънчеви, но приятно хладни и той извеждаше Джулия на разходка с каретата по панорамния път край морето. Тази година беше още по-приятно, защото взимаха и малкия си син. Мортън напускаше работа за по няколко часа три-четири дни всяка седмица и разхождаше в каретата Джулия и детето.

Когато Хенри и семейството му тръгнаха за Нова Зеландия, Мортън и Джулия отидоха на пристанището да ги изпратят. След като корабът потегли, Мортън върна Джулия у дома, а той отиде в кантората си. Щом влезе, началникът на кантората му каза, че Айзак Тълк е поискал да му изпратят във въжарницата някой стажант чиновник.

— За да се занимава с квитанциите и поръчките — обясни Албърт Ломан. — Положението се е усложнило. Вчера ви оставих бележка на бюрото за увеличените продажби на въже.

— Нямах време да прегледам всичко на бюрото си — отговори Мортън разсеяно, като преценяваше думите на началника на кантората, след това възкликна: — Неизпълнени поръчки? Имаме поръчки за ленено въже?

— Да, за някои цветове — отвърна радостно Албърт. — Продажбите са започнали преди около две седмици и стигат до четири и повече гвинеи на ден. Добри новини, нали, сър Мортън?

— Наистина — съгласи се Мортън енергично и се запъти към вратата. — Нека най-късно утре изпратим там чиновник.

Албърт кимна и каза, че ще се погрижи. А Мортън се втурна навън и каза на кочияша да го закара във въжарската работилница. Качи се в каретата, отпусна се и въздъхна доволно, сякаш огромен товар бе паднал от раменете му.

Обикновено на тази улица спираха каруци и фургони за доставки на корабно оборудване, но когато Мортън пристигна, пред въжарската работилница бяха спрели пет карети. Вътре всичко вреше и кипеше от работа. В най-далечния край на сградата работниците боядисваха въжетата в бурета и ги закачаха на стойки да се сушат. Клиентите разглеждаха ярко боядисаните намотки въжета, струпани от едната страна, а Айзак се ровеше в купищата квитанции и други документи на една от масите. Мортън познаваше всички клиенти и ги поздрави.

— Чудесна идея, сър Мортън! — извика весело един от тях, а другите енергично закимаха с глави в знак на съгласие.

— Всъщност това е най-добрата идея от години насам. Тези въжета са идеални за такелажите на яхтите.

— Радвам се, че ви харесват — отговори Мортън, — но заслугата за тази идея е на жена ми. Изцяло нейна беше.

— Тогава ще изразя доволството си пред лейди Джулия — продължи клиентът. — Ще й изпратя бутилка вино с благодарствена бележка.

— Нека бъде „Кампдън парк шардоне“ — отвърна Мортън, като потупваше корема си, предвкусвайки хубавото вино. — Тя ще се радва да изпие една чаша, а аз ще се радвам да оправдая останалото вместо нея.

Всички се засмяха заедно с Мортън, който пристъпи към Айзак. Надзирателят бе объркан от необичайната работа и сортираше бумагите с големите си костеливи ръце.

— Утре ще пристигне млад чиновник, който ще се занимава с всичко това, Айзак — съобщи му Мортън.

Надзирателят се усмихна кисело и кимна.

— Ще ви бъда благодарен, сър Мортън. Знаете ли, сега, когато вече се занимаваме с това боядисване, ние тук смятаме, че не е толкова лошо. А когато говоря за благодарност, точно това изпитваме към вас, че ни задържахте на работа, когато тази работилница само ви изсмукваше парите. Никой друг работодател в града не би постъпил така.