Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Надзирателят на дока, майстор корабостроител на име Върджил Хандли, все се опасяваше, че Мортън може да затвори дока. Когато каретата се доближи до дългите мачти на барката, надвиснали над дока, Върджил изтича да отвори портата. Засмя се притеснено и започна да поздравява Мортън, който придържаше шапката си срещу поривите на ледения вятър от залива.

— Докът се наводни при един прилив миналата седмица — обясни той на Мортън причината за забавянето с ремонта на барката. — Трябваше да закърпим пробитите места и да изпомпваме водата. Сега вече ще я завършим за три дни.

Мортън кимна мрачно. Пукнатините в разядените от ерозията стени на дока често ставаха причина за забавяне.

— Защо не приемаш съдове, по-големи от тази барка? В докове, по-малки от този, чакат напълно оборудвани кораби. Техният ремонт би донесъл повече печалба и дори бихме могли да накараме някои от тях да вземат от лененото въже.

Върджил се поколеба, след това неохотно посочи надолу.

— Заради гредите на дока е — започна да се извинява той. — Доста са стари и нестабилни и не бих искал да ги натоварвам много.

Мортън надзърна към масивните греди в дока, върху които лежеше корпусът на барката.

— Колко ще струва да ги сменим?

— По-малко от сто гвинеи — отговори Върджил разпалено, възхитен от това, че Мортън е повдигнал въпроса. — Ако ги сменим, ще бъдем в отлично състояние и ще можем да приемаме всякакви съдове.

Мортън силно се съмняваше в това и знаеше, че Върджил нарочно назовава по-малка сума за разноските. Тръгна към каретата и се замисли за акциите си в Кредитна банка, от която можеше да получи няколкостотин гвинеи.

— Ще видя дали мога да намеря парите — каза той, — а междувременно се опитай да накараш някои от собствениците на кораби да вземат от лененото въже.

Върджил кимна щастливо и отговори, че ще направи каквото може. Мортън се усъмни и в това, защото силно подозираше, че и надзирателят ненавижда лененото въже също, както и останалите. Качи се в каретата и каза на кочияша да кара към Търговската борса.

Навлязоха отново в централния район на града, където се въртеше бизнесът. Движеха се по Бент стрийт, от едната им страна бе Кралската ботаническа градина и през клоните от дърветата се виждаше залива Фарм Коув. В скалистото заливче бяха разположени няколко яхтклуба и Мортън разсеяно огледа редиците от яхти до плаващите докове.

После погледна по-съсредоточено, защото се сети за думите на Джулия. Все още му се струваха по-скоро забавни, отколкото разумни, но вече почти бе стигнал до положение, в което би опитал всичко, само и само да се освободи от въжето. Потропа по пода на каретата с бастуна си и извика на кочияша да кара към залива. Каретата зави по Мисис Макариз Роуд, улицата, която водеше до тясната ивица земя в източната страна на залива.

Каретата спря до стъпалата на пристана и Мортън започна да изучава яхтите в дока. Имаха грациозни очертания и допълнителни месингови украшения, а формата на люковете и някои други неща бяха доста необичайни. Мортън почука отново с бастуна и извика на кочияша да кара към въжарската работилница.

Това бе дълга, тясна постройка и се намираше на улицата, където бяха доставчиците на всякакво корабно оборудване и бюрата на морските компании близо до Сюркюлар Ки — главното товарно и пътническо пристанище на града. Към табелата над вратата бяха закачени къси въженца, които показваха различните диаметри ширина на въжетата, продавани тук. Имаха светлосивия цвят на новозеландския лен и рязко контрастираха с тъмнокафявия цвят на конопа.

Посещенията му тук бяха толкова редки, че когато Мортън влезе в приличащото на тунел помещение, работата по дългите работни маси спря. Надзирателят бе посивял мършав човек на име Айзак Тълк. Той пристъпи към Мортън, вдигна възлестата си ръка към челото за поздрав, а останалите осем работници го последваха.

— Все още от време на време продаваме връзки бакалска връв, сър Мортън — съобщи Айзак весело. — Нося парите в банката и изпращам документа на господин Ломан във вашата кантора, точно както той ми нареди.

Мортън знаеше всичко за тези продажби, които възлизаха едва на една гвинея, ако месецът бе успешен. Кимна, подпря се на бастуна си и се зачуди как да започне. Докато гледаше яхтите, боядисването на въжето му се струваше наистина разумно. Но сега, когато деветима мъже с измачкани работни дрехи го наблюдаваха втренчено и чакаха да чуят какво ще каже, то му се струваше напълно абсурдно. Затова смело започна.