Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Е, това вече свърши, нали? — отбеляза Мортън. — И когато организираме тук всичко добре, ще помисля и за увеличение на надниците ви.

— Много мило от ваша страна, като имаме предвид, че досега имахте само разходи с тази работилница. Но ние ще бъдем доволни и ще си изкараме парите.

Някои от клиентите бяха направили вече избора си и Айзак отиде при тях, а Мортън се сбогува и си тръгна. На връщане към Кингс Крос спря каретата пред бижутерски магазин. Когато търговецът му подбра някои накити, една брошка, инкрустирана с диаманти, веднага привлече погледа на Мортън. Струваше над четиридесет гвинеи, повече отколкото можеше да си позволи за подарък, но я купи.

Вечерта Джулия бе във възторг от брошката. Но, както Мортън бе очаквал, още повече бе доволна от това, че идеята й бе превърнала въжарската работилница в източник на доходи. Бе доволна също като Мортън още и затова, че Хенри и семейството му са на път към новия си дом и към едно ново начало, а всички останали проблеми на Мортън изглеждаха много далечни.

Но на следващия ден, докато бе в Търговската борса, те отново ясно изплуваха. Той проучваше току-що изнесените данни на дъската за обявления, когато чу как зад него изскърца една дебела дъска на пода, а след това и тихия, тънък глас на Крийви:

— Бихме могли да си сътрудничим, знаете ли — каза Крийви тихо, за да не могат другите да го чуят. — Може би съм ви недооценил. Но както и да е, сега сме на нож, а не трябва да е така. Тук, в Сидни, има простор и за двама ни, а обединени можем да го завладеем целия.

Мортън погледна през рамо, после се извърна. Крийви приличаше на масив от облечена плът, малките му очички надничаха измежду гънките тлъстина.

— Наистина не сте ме дооценили — отговори Мортън. — Ние с вас не можем да си сътрудничим в нищо. Имам принципи, към които се придържам, а вие очевидно нямате никакви.

Широкото подпухнало лице на Крийви остана непроницаемо, но очите му светнаха от гняв при този отказ.

— Принципи? — каза той саркастично. — Много хубави думи от устата на сина на стар каторжник.

— Да, баща ми е освободен каторжник — призна Мортън. — И той е човек с високи принципи. Обичам баща си, уважавам го и му се възхищавам. Можете ли и вие да кажете същото за своя баща и ще могат ли децата ви един ден да кажат същото за вас?

Свинските очички на Крийви не издаваха друго, освен ярост и Мортън осъзна, че това, което бе казал, бяха само празни думи за събеседника му. Понятията нямаха значение за Крийви. С тежка и тромава походка огромният, надменен бизнесмен излезе от борсата.

В залата бе настъпила тишина и разговорите се възобновиха, когато Мортън се обърна отново към дъската с обявленията. Никой не бе чул какво си бяха казали двамата бизнесмени и сега всичко гъмжеше от предположения. Мортън знаеше защо дебелият говореше тихо и избягваше публична свада — той предпочиташе тайните удари, нож в гърба пред открития конфликт.

Знаеше също, че Крийви ще му създаде още неприятности, оставаше да се види само от какво естество. Това стана ясно след два дни, когато бе спешно повикан в Търговската банка. Бе оставен акционер и директор в нея. Банката приемаше депозитни влогове и извършваше други финансови услуги, но основната й дейност бе да отпуска търговски кредити. Тази сутрин Кредитната банка бе намалила лихвения процент за търговските и за всички други видове заеми.

Другите директори искаха да направят същото, но Мортън бе непоклатимо против. Обясни им, че ако постъпват така, ще са нужни само няколко неизплатени заема, за да започне банката да губи. Крийви бе принудил банката си да работи на загуба, но за тях би било безсмислено да правят същото. Някои от директорите искаха да намалят лихвата временно, но Мортън отхвърли идеята и обясни, че от това ще има по-голяма вреда, отколкото полза.

През целия разговор не бе повдигнат въпросът защо другата банка намалява лихвения процент, защото всички знаеха — Крийви бе започнал акция, с цел да постави под свой контрол банките в Сидни и бе готов да загуби много пари, само за да постигне тази цел. Ако можеше да докара банките без много големи приходи до неплатежоспособност и отслабеше другите, така че да приемат неговото ръководство, той щеше да стане господар на положението. Банките бяха основата на търговската дейност и чрез тях той щеше да контролира до голяма степен целия бизнес в града.

Когато заседанието свърши, Мортън бе убедил останалите директори да не правят нищо засега, но знаеше, че му предстоят още разговори в тази насока. От началото на златната треска бяха основани редица банки, повечето от тях малки, с неопитни директори. Ако те намаляха лихвения процент, това би упражнило още по-голям натиск върху останалите. След заседанието Мортън отиде в Търговската борса и се срещна с няколко души — директори на банки. Поговори с тях и им препоръча да не намаляват лихвения процент, а след това посети други на работните им места.