Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Настроението на Бенджамин се бе променило, сега той усмихнат кимна:

— Господин Ломан и някои други ме питаха какво става. Отговорих им, че не се чувствам добре, но те изглежда не повярваха на тази причина.

— Отлично. Когато слезеш долу, кажи им, че си получил писмо от Роджър Хейнс в Бомбай. Когато той бе тук, често ми говореше, че си обещаващ млад човек. Ще им кажеш, че Роджър ти е предложил съдружие, но си притеснен, защото не ти се иска да заминаваш оттук. Сега, след като си поговорил с мен, всичко се е изяснило и ти заминаваш за Бомбай.

— Това е прекрасно, сър Мортън! — възкликна Бенджамин щастлив. — Когато замина, всички ще мислят, че съм в Бомбай. Бевърли просто ще изчезне, което няма да има никаква връзка с моето заминаване — така ще смятат другите. Но как можем да заминем заедно, без да ни видят?

— Вчера видях на улицата стария капитан Джуд Барнс — каза Мортън замислено, — а той непрекъснато плава от тук до Нова Зеландия. Бих му доверил дори живота си, защото е напълно дискретен, а познава водите в този район отпреди да се родя. Когато разкажеш на всички долу историята си, иди да го потърсиш в моряшкото общежитие. Уреди ми среща с него утре в някое тихо място.

Бенджамин закима щастливо. Лицето му бе зачервено от радост и благодарност, когато двамата с Мортън се изправиха. И двамата не знаеха как да изразят чувствата си и спонтанно се прегърнаха с обич. Бенджамин тръгна, а Мортън седна на бюрото, взе писалка и хартия, за да пише на Хенри Нюкоум.

Потопи перото в мастилницата, изпълнен с тъга, че трябва да отпрати Бенджамин и че може би никога вече няма да го види. Но въпросът, който смяташе да обсъди с младия човек, получи пълен отговор, защото сега бе ясно защо къщата на Грейс стрийт още не бе готова за даване под наем. Като се усмихна развеселен, Мортън започна писмото.

Подбираше внимателно думите и описа „Джон Хоторн“ по начин, от който Хенри Нюкоум щеше да разбере, че става дума за Бенджамин и че това се пази в тайна. Когато свърши писмото, Мортън го занесе долу, за да го изпратят. Главната канцелария бръмчеше от разговори за късмета на Бенджамин с предложеното му партньорство в Бомбай. Бенджамин бе излязъл и когато се върна по-късно, се качи в офиса на Мортън. Бе намерил капитан Барнс и бе говорил с него. Срещата му с Мортън щеше да стане на другия ден в малка кръчма близо до моряшкото общежитие.

На следващия ден Мортън отиде в кръчмата. В този ранен час в нея нямаше никого, освен стария моряк, седнал на една ъглова маса. Капитан Джуд Барнс бе надхвърлил седемдесетте, бе едър мъж, с развяваща се бяла брада и лице, сбръчкано като стара кожа. Напомняше на Мортън за баща му, който въпреки напредналата възраст, също бе силна, властна фигура.

Мортън плати на бара две брендита, занесе ги на масата и преди да свършат питието, деловият въпрос бе уреден. В момента корабът на капитан Барнс се товареше, за което щяха да са нужни още три дни и той възнамеряваше да отплава за Нова Зеландия с ранния отлив веднага след това. Крайно дискретен, той не прояви любопитство кои ще бъдат двамата му пътници, нито пък защо трябва да бъдат качени на борда по този необикновен начин. Мортън заплати цената за каютата, стисна ръката на капитана и си тръгна.

На път за Кингс Крос се отби в Търговската борса. Новината за Бенджамин вече се бе разчула и няколко души поговориха с Мортън за това. Погледна списъка със заминаващи кораби и видя, че сутринта, когато капитан Барнс ще отплава, има кораб за Тринкомали, Цейлон. Когато се върна в кантората, Мортън каза на Бенджамин да съобщи на всички, че заминава с този кораб и че от Тринкомали ще продължи за Бомбай.

Всичко друго, което трябваше да се уреди, мина също толкова гладко, както и срещата с капитан Барнс. Бенджамин закри банковата си сметка, предупреди, че напуска жилището и си приготви багажа. Уговори се за всичко с Бевърли и каза на Мортън, че единственият проблем, който тя ще има, ще бъде да скрие радостта си, докато настъпи време да тръгнат. Последния следобед Мортън изпрати да купят вино, за да може персоналът на кантората да вдигне тост за успеха на Бенджамин в новия му живот.

Сутринта Мортън стана часове преди зазоряване, движеше се тихо и внимаваше да не събуди Джулия. Обръсна се, облече се и слезе в конюшнята, където впрегна един кон в двуколката. Градът бе обвит в гъста мъгла, която с тъмнината, правеше фенерите на двуколката практически безполезни. Мортън на няколко пъти едва не се изгуби по улиците, но най-накрая стигна до къщата на Грейс стрийт.