Аарон Флетчър - Дългото завръщане

След малко Бъги извика, че е стигнал до основната скала. Джереми огледа вдлъбнатината доволен, хвърли чука и отново приближи до изкопа. Бе дълбок над два метра, а Бъги стоеше в няколко сантиметра вода. Джереми се надвеси, хвана здраво ръката на другаря си и го издърпа нагоре.

Бъги изтърси праха от косата и брадата си и се приближи до плоската скала.

— Ще стане хубава поилка за животните — отбеляза той. — Но как ще докараме водата дотук.

— Донеси платнище и въжета и ще ти покажа — отвърна Джереми. Бъги се запъти към конете, а Джереми взе брадвичката си и отиде при младите дръвчета, от които си бе отрязал дръжка за чука. Отсече две тънки къси издънки и ги окастри, след това ги преви на кръг и завърза платнището и въжетата, Джереми отряза две парчета от брезента, вкара ги в обръчите, проби с ножа си дупка по краищата и завърза двете парчета с въже за обръчите. Получиха се своеобразни кофи — с въжето, вързано за дървения обръч, можеха да се спускат във водата, а камъкът на платненото дъно щеше да ги тегли надолу. Бъги наблюдаваше и се усмихваше изумен.

— Наистина си научил много, докато си бил сред аборигените, Джереми. Намираш вода там, където изобщо я няма, и можеш да правиш всякакви неща.

— Е, аборигените нямат платнища — засмя се Джереми. — Но се научих да използвам това, което имам под ръка, да се справям без сложни инструменти. Конете ще полудеят щом усетят водата, затова ги доведи, а аз ще започна да пълня кофите.

Бъги се върна при конете, а Джереми хвърли кофите в изкопа. След като се потопиха, той ги издърпа с въжетата и ги понесе към плоската скала. Бъги водеше конете през пресъхналото корито и животните се втурнаха неудържимо към водата, като повлякоха здравия набит пастир. Джереми изля водата във вдлъбнатината, а конете вече се бутаха, за да се наредят около малкото езерце. Бъги взе една от кофите и двамата с Джереми донесоха още вода. След като няколко пъти отидоха и се върнаха, Бъги се зачуди дали водата от изкопа може да секне.

— Доколкото знам, не — отговори Джереми. — Но аборигените винаги връщат изкопаната пръст в ямата или покриват с клони и кора от дървета.

Когато конете се напиха до насита, Бъги ги върна при тревицата, която те сега лакомо започнаха да пасат. Джереми се изкачи по речното корито до храстите, започна да сече клони и да ги хвърля надолу. Бъги отиде до близките евкалиптови дървета и събра широките парчета кора, изпадали от тях.

Докато привършиха събирането на храсти и кори, пръстта бе започнала да се утаява по дъното на изкопа. Джереми потопи една кофа, и след като той и Бъги задоволиха жаждата си, напълни своето облечено в кожа шише и металическата манерка на Бъги.

Взеха да затрупват изкопа с клони, а най-отгоре го покриха с кора. После отидоха при конете. Качиха се на оседланите и поведоха товарните по стръмния бряг, отдалечавайки се от кладенеца.

Далечната пустош на Куинсланд се простираше до хоризонта във всички посоки без никакъв признак за цивилизация. Гъстите храсталаци, които покриваха хълмовете и долините, на места отстъпваха на саваната, където сред високо избуялата трева спинифекс тук-там растяха дървета. Животните не бяха свикнали с човешките същества и червеното кенгуру, синята змия стрелец и птиците ему се спираха, надничаха любопитно, после се шмугваха в гъстата растителност пред конете. В небето кръжаха какви ли не птици и големи ята от шумни пъстроцветни папагали от най-различни породи.

Пейзажът много приличаше на този в Нов Южен Уейлс и Джереми също толкова го харесваше. Това бе естествената му среда, той сякаш бе част от нея. Но не се чувстваше по-привързан към Пустошта в Куинсланд, отколкото, към която и да е друга част на дивите области. Когато видя тези земи за първи път, разбра, че мястото, към което истински принадлежи, бе другаде. Щеше да остане тук за известно време, после да продължи странстванията си.

Изкачиха се до върха на хълма, Джереми дръпна юздите и огледа местността. На няколко мили северно имаше група евкалипти, което говореше, че може да има й вода. Двамата с Бъги се насочиха към дърветата. На около километър от хълма пред тях изтича младо диво биче. В сравнение с домашните животни то бе слабо и бързо. Бе самотно животно, прогонено от стадото от друг бик водач.

През последните няколко дни бяха виждали диви овце и коне и тук-там по някой див бик. Още по-важно бе, че бяха забелязали следи край непресъхналите езерца, което показваше, че наоколо има доста див добитък. Когато още едно биче, прогонено от стадото, изтича през храсталака пред тях, Бъги се усмихна и кимна доволно: