Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Откри начина в един ранен следобед точно когато намери и езеро. След като бяха яздили от изгрев, стигнаха до тясна долина между два хълма. В единия край на долината имаше дървета и избуяла растителност, което означаваше, че има вода, а като се приближиха до хълмовете, Джереми забеляза, че склоновете им, спускащи се към долината, са твърде стръмни и животните не биха могли да се катерят по тях. Когато навлязоха в долината, Джереми откри и други качества на мястото, които го правеха подходящо за нуждите им. В по-близкия си край долината не бе повече от шейсет метра широка, а след това се простираше огромна площ с високи треви и дървета. В далечния край широчината бе едва колкото да мине потокът, който се образуваше след дъжд и пълнеше езерото.

Езерото бе голямо и дълбоко, в него водата би се запазила и през лятото, а от другата страна на долината растяха чемширови дървета, много подходящи за колчета за заграждението. След като устроиха лагера си до езерото, Джереми и Бъги извадиха брадвите и започнаха да секат дървета. В късния следобед Джереми видя малко стадо да се приближава до езерото, но животните се изплашиха от звука на брадвите и се втурнаха назад.

До залез Джереми и Бъги бяха повалили и окастрили десетина високи, стройни дървета. На следващата сутрин Бъги продължи да сече, да сваля клоните от дърветата, а Джереми ги довличаше до по-широкия отвор на долината, за да го прегради. Докато подреждаше коловете зигзагообразно, Джереми си припомни една нощ преди много години, когато Джарбо Чарли му бе показал как най-добре се прави ограда от колове.

До залез-слънце на третия ден и двата входа на долината бяха преградени, като в по-късата ограда направиха и една порта. Призори на следващия ден Джереми и Бъги яхнаха конете и потеглиха. Джереми знаеше, че бичетата започват да пасат рано сутрин и че предпочитат високата твърда трева спинифекс пред другата растителност. От билото на хълма на няколко километра пред тях се ширна саваната и двамата с Бъги се отправиха натам.

В малко стадо след тревите имаше десет крави, четири юници и половин дузина телета. Имаше и един голям, агресивен бик с широко разположени, готови за бой рога. Той започна да рие земята и да мучи застрашително, докато Джереми и Бъги обикаляха край стадото и бавно се приближаваха, като плющяха с пастирските си камшици, за да подкарат животните към долината.

— По-добре мини напред и го застреляй, Джереми — предложи Бъги нервно, а в изпъкналите му очи се четеше тревога.

— Не, най-напред ще се опитам да го прогоня — отвърна Джереми. Не искаше да убива животни, освен при необходимост. — Може да избяга, ако го перна с камшика. Отстрани се, за да не се втурне към теб.

Бъги с готовност се подчини, обърна коня си и застана на около петдесет метра от бика. Оттам започна с тревога да следи какво ще стане. Стадото избяга в храсталаците, бикът ревеше и клатеше дългите си рога, а изпод мощните му копита хвърчаха големи парчета земя. Конят на Джереми бе изплашен, затова младежът стисна здраво юздите и го пришпорваше, докато се приближаваше към бика и плющеше с камшик.

Бикът наведе глава и премина в атака, а конят на Джереми се опита да избяга. Джереми обърна коня си, като се оглеждаше назад и размахваше камшик. Бикът бе твърде едър и мускулест и не можеше да се сравнява с коня по пъргавина. Той рязко спря и отново се втурна, докато Джереми правеше кръг около него. Стовари края на камшика върху гърба на животното, но то само изрева разярено и удвои усилията си да настигне коня.

Ставаше все по-трудно да се управлява изплашения кон, очите му светеха от ужас и се мъчеше да се отърве от юздата. Най-накрая Джереми се отказа, пусна камшика и извади пистолета. Зареди го, бързо се прицели и натисна спусъка. От изстрела краката на животното се подвиха и то рухна на земята — улучено бе в главата.

— Това бе рядко зрелище! — извика Бъги, като се приближаваше до бика, — А ти се справи много добре с пистолета.

— Специалист ме е учил да стрелям — отвърна Джереми, слезе от коня, нави камшика си и отново се метна на седлото. — Сега, след като се наложи да убия този бик, не можем да го оставим да изгние. Ти го одери и отрежи малко месо, докато аз потърся стадото.

Бъги кимна, слезе от коня си и го спъна, а Джереми тръгна в посоката, където бяха избягали младите животни. Отначало се бяха разпръснали и бяха оставили ветрилообразни дири сред тревите. След няколкостотин метра бяха спрели и стадният им инстинкт ги бе събрал отново. Джереми тръгна по следите и ги намери на около два километра, където пасяха мирно на една поляна.