Аарон Флетчър - Дългото завръщане

На другия ден стигнаха до поток — първата течаща вода по пътя им от седмици наред.

След още два дни стигнаха до първия утъпкан път, какъвто не бяха виждали от месеци; той водеше към алувиалните низини на югозапад от долината на река Дарлинг. С обилната си зеленина тази област напомняше на Джереми за долината на река Нипиан, но по размери двете не можеха да се сравнят. Районът от десетки хиляди квадратни километри бе прорязан от потоци, които образуваха притоците в горната част на Дарлинг. Тук-там бяха разпръснати села, животновъдни ферми се редуваха с големи площи, засети с жито и други зърнени култури. В тази заселена област кучетата динго, които преследваха стадото, изчезнаха. Кравите с теленцата вече не бяха неспокойни, а Джереми и Бъги можеха да спят по четири-пет часа през повечето нощи.

Близо до град Даргауара излязоха на широкия път, използван за прекарване на добитък до Бърк. От двете му страни имаше обширни тревни площи, където животните можеха да пасат, а на определени разстояния пастири бяха оставили удобни лагери. В множеството потоци и рекички имаше изобилна вода. По този път Джереми и Бъги караха стадото си в уханното ранно лято. По-голямата част от добитъка се прекарваше по-късно от фермите до Бърк и сега срещаха само скитници и ездачи. Но за Джереми и това движение бе твърде оживено, а местността — пренаселена. Повечето животновъдни ферми не бяха по-големи от земеделските чифлици и всеки ден минаваха покрай няколко, разположени встрани от пътя. Джереми бе готов да признае, че районът е плодороден и богат, но все пак предпочиташе голите, слабо населени простори на далечната пустош.

След един брод на река Баруон, недалеч от град Мънгинди, пътят навлезе в Нов Южен Уейлс. Постепенно той започваше да извива на запад и подир няколко дни река Дарлинг вече бе съвсем близо на север, като още събираше води от притоците си в дългия си път към морето. Запасите им започнаха да се изчерпват и Джереми размени с един фермер юница за няколко торби с ранни зеленчуци, торба прясно смляно брашно и голям къс бекон.

Един следобед се видя краят на пътуването, когато на няколко километра пред тях се показа Бърк. Градът бе център на корабоплаването по реката и в доковете имаше три речни кораба. Бърк бе просторен град и се разрастваше от реката към сушата. Представляваше лабиринт от улици с дървета, островърхи кули на черкви и високи сгради, които стърчаха над зеленината. Южно от града имаше голяма тревиста площ, където се събираха стадата.

Слънцето залязваше, когато Джереми и Бъги докараха стадото си до сборния пункт и се настаниха да нощуват. На следващата сутрин дойдоха трима купувачи от пазарите за добитък в града, за да огледат стадото. Изглеждаха развеселени, когато влязоха в сборния пункт и заоглеждаха животните. Джереми знаеше защо. Стадата, докарани от фермите, винаги се състояха от пораснали крави и бикове, а в неговото имаше телета и юници. Освен това животните сега доста приличаха на домашен добитък от смесени породи, но нямаха клеймо или резки по ушите, които да покажат кой е собственикът.

Щом всички се представиха един на друг, Джереми отговори на познатия въпрос за родството му със семейство Керик от Тибубъра и обясни произхода на стадото си.

— Името е същото, но нищо повече. Това са диви животни. Събрахме ги в далечната пустош северозападно от равнината на Дарлинг.

— Наистина са диви животни! — възкликна един от мъжете. — Сега, когато ни обясни, виждам, че са малко проскубани и с див поглед. Но са охранени и в добро състояние. Как ги преведе от толкова далеч? Кладенците там са на дни или седмици разстояние един от друг, нали?

— През по-голямата част от пътя ние сами копаехме кладенци — обясни Джереми.

Купувачите се разсмяха, като сметнаха, че Джереми се отклонява от отговора.

— Значи сте копали кладенци? — забеляза един от тях иронично. — Никой не може да те обвини, че криеш методите си, защото няма спор, дори и с достатъчно вода, пак ще е трудно да се докарат оттам. Възхищавам ти се и смея да твърдя, че малцина биха се справили. Но за съжаление моят шеф иска само възрастни животни, не иска да купува телета.

— А моят ще купи — вметна друг купувач. — Готов е да купи всякаква стока, стига цената да е добра. — Отново огледа стадото с опитно око и продължи: — Предлагам десет шилинга на крава, осем на юница и пет на теле. Кажи го шейсет и пет гвинеи за всичките.

— Ще платя седемдесет за всичките — намеси се третият купувач.