Огромният мъж се обърна и с тежка, тромава стъпка излезе от офиса, а дъските на пода отново изскърцаха зад него. Мортън се замисли, като претегляше значението на разговора. След това го пропъди от ума си, като реши да изчака, докато го обсъди с Джулия и се възползва от нейната проницателност. Зае се отново с документите на бюрото и приключи работата си за деня.
Прибра се вкъщи, изчака, докато с Джулия останаха сами в хола и тогава й разказа за случилото се. Обсъдиха това, което Крийви знае, и решиха, че може да го е научил по най-обикновен начин. Може да е писал на своя познат в Бомбай, за да разбере къде е Бенджамин, а в адмиралтейството се пазеха копия на митническите декларации от пътниците на заминаващите кораби.
— Общоизвестно бе, че Бенджамин се занимаваше с моите недвижими имоти — добави Мортън. — Но за да може Крийви толкова отблизо да се запознае с действията на Бенджамин, това му е струвало време и неприятности. Не мога да допусна, че е проучвал всички, които са заминали оттук по времето, когато Бевърли изчезна. Поради някаква причина той е подозирал именно Бенджамин. Точно това не очаквах, и точно поради това смятах, че той няма да открие какво е станало.
— А какво го е накарало поначало да се усъмни в Бенджамин? — замислено каза Джулия. — Мортън, това показва, че той знае какво става в кантората ти. Единственото заключение, до което стигам е, че някой в кантората ти е склонен много да приказва, или пък предава информация на Крийви. Отдавна е време да огледаш отблизо служителите си.
Мортън неохотно се съгласи, като не искаше да вярва, че някой от служителите му го предава, но фактите говореха, че това е вероятно. После поговориха за заплахата на Крийви и обсъдиха какво би могъл да стори. Възможностите бяха безбройни, защото Крийви бе безскрупулен. Стигнаха до извода, че всичко, което Мортън можеше да направи засега, бе да вземе разумни мерки за опазване на имуществото си, като същевременно следи за признаци на замислян от Крийви заговор.
От всичките си служители Мортън познаваше най-отдавна началника на кантората и бе абсолютно сигурен, че може да му вярва. Следния ден, когато отиде на работа, извика Албърт Ломан в офиса си и затвори вратата, за да могат да поговорят насаме. Без да споменава Бенджамин, Мортън каза само, че според него Крийви получава информация от кантората.
— Може би някой говори пред непознати, когато си е пийнал — продължи Мортън, — или пък е нещо по-лошо. Не искам да вярвам, че някой от служителите ще доставя информация за пари, но е възможно. Работата тук е доста добре разпределена между отделните чиновници, затова трябва да следиш дали някой не проявява повече интерес към това, което другите вършат, или към папките с кореспонденцията.
— А може да видим и какво вършат служителите извън кантората — предложи Албърт. — Както и вие, не искам да вярвам, че имаме предател сред нас, сър Мортън. Но ще проуча всички вероятности. С ваше разрешение ще взема Харолд Фрейли да ми помага. Познаваме се от деца и напълно му вярвам. Много е дискретен, а двама виждат по-добре от един.
— Много добре, но преди всичко трябва да действате внимателно, за да не изплашите този, който би се занимавал със злосторничество. Може да са нужни месец, два, шест, колкото трябва. И се моли на бога да греша, моля се никой от нашите служители да не е предател.
Ломан се съгласи мрачно и напусна офиса. Мортън се зае с книжата по бюрото си, като мислеше какво друго може да предприеме. Предишната вечер с Джулия бяха обсъдили възможността за саботаж в сухия док и във въжарската работилница, тъй като това би било типично за Крийви. Като прегледа документите, Мортън отиде до вратата и викна да изкарат каретата му пред входа.
Докато говореше с надзирателя на сухия док, Мортън просто изрази загриженост, че има опасност от вандалски действия и кражба на инструменти, а Върджил Хандли отговори, че незабавно ще намери надежден нощен пазач. Работниците от въжарската работилница, по-обединени и с по-голямо чувство за принадлежност към работилницата, не искаха външни хора да се мотаят там нощем. Айзак Тълк предложи да разпредели хората за допълнителни смени като нощни пазачи, а Мортън се съгласи да им плаща допълнителни надници.
Доходът, който Мортън получаваше от къщите под наем, бе по-голям от приходите от дока или въжарската работилница, а вложените там средства бяха много повече. Но къщите бяха разпръснати из целия град и нямаше начин да бъдат защитени. Мортън мрачно прие риска и се замисли за други начини, по които Крийви би могъл да си отмъсти.
Читать дальше