Аарон Флетчър - Дългото завръщане

На другия ден започна новата седмица, а Сидни се печеше в адската жега на късното лято. Бизнесът бе замрял, тъй като започваше да се чувства пълният ефект от икономическата криза в Британия. Търговията между пристанищата в Австралия и тези от Индия до Сандвичевите острови бе спаднала и повечето от корабите, които пристигаха или тръгваха, бяха крайбрежни търговски кораби, които не отиваха по-далеч от Нова Зеландия.

Горещините продължиха през цялата седмица без никакъв полъх от морето, който да охлади ужасно напечените улици и канцеларии. Във вторник приключи работата по ремонта на един кораб в сухия док на Мортън, а нови съдове за поправка не се предвиждаха. Другите докове и корабостроителници в пристанището бяха без работа и повечето от работниците бяха съкратени. Макар да нямаше основание да вярва, че положението ще се подобри в близко бъдеще, Мортън продължаваше да плаща надници на работниците си, като искаше от тях да свършат каквото могат с ремонта на стените на дока.

В сряда следобед Мортън седеше в задушния си офис по риза и с разхлабена вратовръзка, когато тежки стъпки го накараха да вдигне поглед от документите на бюрото си. На прага стоеше Олдъс Крийви, облян в пот. Широкото му дебело лице блестеше от вадичките, които се стичаха по него, а на места сакото му бе потъмняло от потта на подпухналото тяло. Щом той влезе, в неподвижния горещ въздух на офиса се разнесе възкисела миризма.

— Когато бях на Търговската борса и на други места, посещавани от бизнесмени — започна Крийви с тънкия си глас — не чух да се споменава за какво сме говорили последния път.

— Казах ви тогава, че има с какво да запълвам времето си и че не разпространявам клюки — отсече Мортън. — Какво търсите тук?

— Искам да ви уведомя, че ще бъда също толкова дискретен по отношение на личните ви дела — отвърна Крийви. — Знаете, че купих „Кроникъл“, нали? Докато преглеждах стари броеве, открих неща, които ще ви притеснят до немай-къде. Но не съм говорил за тях и не възнамерявам да говоря в бъдеще.

Мортън не можеше да си спомни да е било писано във вестниците за връзката му с Клара Тавиш, но бе сигурен, че Крийви е открил точно това.

— Не бих искал да омаловажавам великодушния ви жест — отбеляза той язвително, — колкото и да ви се струва странно. А по причини, които никога не можете да разберете, аз искрено се страхувах от поведението си спрямо Клара Тавиш. Но, както и да е, фактите бяха широко известни далеч преди вие да дойдете тук, включително и на любимата ми съпруга и няма… — Мортън млъкна, когато Крийви поклати глава. — Не е ли това? А за какво става дума тогава?

Малките очички на Крийви светнаха в сардонично удоволствие, когато седна на стола до бюрото. Заедно с киселата миризма огромното му тяло излъчваше влажна горещина, а солидните крака на стола изстенаха, когато столът изчезна под туловището. Крийви извади два стари, пожълтели вестника от джоба на сакото си, взе единия и го разгъна. Сложи го на бюрото и го побутна към Мортън, като посочи обявление в средата на първа страница.

Първото, което привлече вниманието на Мортън, бе старовремският печат, странно изписаната буква „ес“. Погледна горния край на вестника и видя, че датата е отпреди почти четиридесет и пет години, през септември 1821. Размисли, че в този вестник едва ли се говори за връзката му с Клара Тавиш, защото е бил отпечатан една година преди Мортън да се роди през юни 1822. След това прочете обявлението.

В него се предлагаше награда от петстотин златни английски лири за всеки, който може да даде сведения къде се намира Александра Хамънд. Бе описана като висока, привлекателна жена на деветнайсет години. Казваше се, че за последен път е била видяна в Кампдън парк и има опасения, че е била отвлечена от избягали каторжници, за които се знае, че са в околността. Имената им са Инос Хинтън, Даниел Кроули и Франк Снивли. Обявата завършваше с молба всеки, който знае нещо, да се свърже с баща й Невил Хамънд в адвокатската му кантора в Сидни.

— Забелязахте датата, нали? — каза подигравателно Крийви, от когото заедно с вонята му се излъчваше злорадство. — Майка ви е била отвлечена от избягали каторжници точно девет месеца преди да се родите.

— Какво искате да кажете? — попита Мортън, силно разгневен. — Не знаех нищо за това, но и глупакът може да разбере защо майка ми не е искала да говори по този въпрос. Но ако е имало нещо общо с мен лично, тя отдавна щеше да ми е казала. Така че нямам намерение да слушам никакви инсинуации за…