Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Когато бавачката сгъна одеялото и внесе детето в къщата, Мортън и Джулия ги последваха. По време на вечерята и след това в хола те поговориха как ще приготвят къщата за идването на Александра. Мортън знаеше, че тя обича да се занимава с градинарство и че би предпочела да се заеме с цветните лехи сама, но имаше други неща, които трябваше да се свършат. С Джулия направиха предварителен план за всичко, което трябваше да се направи, и решиха да отидат да огледат къщата на другия ден.

На следващата седмица Мортън отиде в кантората и прегледа само най-неотложните въпроси, които го очакваха, след това отиде в къщата на Уитлам. Джулия бе вече там заедно с няколко прислужници, които бяха започнали да чистят. Мортън и жена му огледаха стаите и направиха списък за новата мебелировка, която бе необходима.

Нужно бе да се направят и някои ремонти, които за други наематели не биха били наложителни, затова щом се върна в кантората, Мортън даде на Харолд Фрейли списък, който той да предаде на предприемача. На другия ден, когато чистенето свърши, Мортън излезе с Джулия по магазините, за да купят необходимото. Пердетата и част от мебелите трябваше да се поръчат и бяха доставени през следващите няколко дни. Следобедът, когато и последните пратки пристигнаха и всичко бе поставено на място, Мортън отново обходи къщата заедно с Джулия и двамата прецениха, че майка му ще остане доволна.

Малко след като Мортън се бе върнал в кантората, за да довърши дневната си работа, един млад служител се появи на вратата на офиса му да съобщи, че е дошъл посетител. Но младежът спря насред думата си и нададе вик, когато една ръка сграбчи яката му изотзад и го хвърли настрани. Олдъс Крийви застана на прага и изпълни цялата рамка на вратата. Дебелите дъски на пода проскърцаха под тежестта му, когато влезе, а младежът надничаше със страх иззад вратата. Мортън му направи знак да си върви.

Крийви застана пред бюрото, а малките му очички блестяха от гняв.

— Къде е Бенджамин Тавиш? — попита той настоятелно с пискливия си глас.

Мортън успя да скрие изненадата и тревогата, предизвикани от този въпрос, сви рамене и седна на стола си.

— Търси си късмета на друго място — отвърна той нехайно. — Защо питате?

— Когато е заминал от тук, той е взел със себе си и моя собственост.

— Собственост? — повтори Мортън озадачен. — Каква собственост?

— Дрехи. По-специално женски дрехи. В къщата ми имаше една жена, която ми бе съпруга, и аз съм вложил пари в облеклото й. Бенджамин Тавиш е взел облеклото със себе си, когато е заминал.

Мортън се възмути от думите, които употребяваше дебелият мъж. От тях ставаше ясно, че Бевърли за него до такава степен нямаше стойност, че дори не си заслужаваше да я спомене.

— Просто не мога да ви разбера — каза той язвително. — Да не искате да ми кажете, че Бенджамин Тавиш е избягал с жена ви, или пък само с нейния гардероб? Но както и да е, на какво основание го обвинявате?

— Въз основа на проучвания, които направих през последните няколко седмици — заяви Крийви с тънкия си глас. — Той се е грижил за вашите недвижими имоти, включително и за къщата в съседство с моята. — Бръкна в джоба на палтото си и подхвърли на бюрото с дебелите си подпухнали пръсти една дамска носна кърпичка. — Това е част от собствеността ми, както и парфюма на нея, и е била намерена в къщата до моята. Той е заминал от Сидни по същото време, когато моята собственост изчезна, уж на път за Бомбай с кораб до Тринкомали. Но той не е подал митническа декларация и не се намира в Бомбай. Е, къде е той?

Мортън бе озадачен от това, колко много е научил Крийви, но бе успокоен от факта, че всичките му издирвания не са довели доникъде.

— Това няма никакво отношение към мен — заяви Мортън хладно. — Ако имате доказателства за престъпление, трябва да ги представите на прокурора.

Мортън за първи път видя как широкото, безизразно като маска лице показва някакво вълнение. То се изкриви и почервеня от гняв, а малките очички светнаха.

— Да не смятате, че съм такъв глупак, та да стана за посмешище на целия град? — изсъска Крийви. — Това би ви доставило удоволствие, защото ще потвърди измислиците, които разпространявате, нали?

— Не възнамерявам да разпространявам никакви измислици — отвърна остро Мортън. — Имам за какво да използвам времето си.

Крийви грабна кърпичката и я натика в джоба си, след това насочи дебелия си пръст към Мортън.

— Вие знаете къде е Бенджамин Тавиш — изръмжа той. — А аз ще ви унищожа. По всички възможни начини. Ще ви разоря и ще ви стрия на прах.