Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Заминал? — изръмжа Дънли. — Напуснал е чифлика? Точно когато можеше да помогне с някоя и друга надница! Къде отиде проклетникът? И защо, дявол да го вземе, не ме предупреди, за да го спра?

Фиона се въздържа да каже на баща си, че той самият би могъл да се хване на работа при зидаря, защото не искаше да безпокои майка си с нова кавга.

— Замина като помощник с един кораб — отговори тя. — Научих го едва вчера, когато заминаваше, а не знаех ти къде си.

Дънли се отпусна тежко на пейката до масата, хвана главата си с две ръце и започна да ругае. После се надигна и грабна лъжицата, когато Фиона сложи пред него паницата с каша и канче чай. Тя напълни още една паница и тръгна да я занесе на майка си.

Още щом застана пред вратата на спалнята й, Фиона разбра, че там няма жив човек. Първото, което забеляза като влезе, бе шишето с лауданум на масичката до леглото. През нощта майка й бе събрала сили да свали шишето от полицата и сега то бе полупразно. Фиона се приближи до леглото и остави кашата на масичката.

Мазолестите ръце на майка й бяха изстинали, когато Фиона ги скръсти върху гърдите й. Затвори очите на Мейвис, целуна я и избърса сълзите, покапали от собствените й очи върху изпитото сбръчкано лице. После взе паницата и се върна в кухнята.

Дънли вдигна глава, когато Фиона остави кашата на умивалника и се загледа през прозореца.

— Какво ти става? — изръмжа той.

— Мама е умряла — прошепна Фиона.

Дънли се надигна и се затътрузи с тежки стъпки към спалнята. Фиона гледаше настъпващия навън ден, който бе започнал като всички други само преди няколко минути. Но този ден сега й се струваше съвсем различен от останалите в живота й, дори слънчевите лъчи блестяха по друг начин. Една скъпа връзка, която я бе радвала от най-ранно детство, се бе прекъснала и нищо вече нямаше да бъде каквото е било преди.

Дънли се върна, седна и продължи да яде.

— Ще ида до някое погребално бюро — изсумтя той. — Ще ни излезе доста скъпо.

Фиона излезе, мина през стопанския двор, взе мотиката от бараката за инструменти и отиде в зеленчуковата градина. Започна да плеви лехите, като вдигаше мотиката високо, забиваше я в земята с всичка сила, а по лицето й се стичаха сълзи.

Погребението щеше да е скромно, но съседите не позволиха да изглежда бедняшко. Дойдоха много хора от съседните чифлици, както и от работническите жилища край шосето и покриха евтиния ковчег с цветя, а един каменоделец бе приготвил надгробен камък за ковчега на Мейвис в най-отдалечения ъгъл на гробището. Фиона разбираше защо никой не бе предлагал помощ на майка й — бояха се от неприятности с Дънли — но сега тя бе искрено благодарна на съседите, които направиха погребението по-достойно.

След погребението, Фиона се утешаваше с мисълта, че майка й вече е в покой, че се е отървала от един нещастен живот. Няколко дни Фиона почти не виждаше Дънли, освен на закуска. Понякога той носеше някакви книжа и дъщеря му предполагаше, че се занимава с юридическото оформяне на собствеността върху чифлика.

Един ден, докато чистеше хамбара, видя, че баща й води два коня от пасището и го попита какво прави.

— Ще ги заведа на пазара, за да ги продам — обясни той. — Задлъжнях около погребението, а имам и други дългове за уреждане.

— Как ще обработвам нивите без коне, за да ги засея на пролет? — попита Фиона. — Не мога да тегля ралото и браната с ръце.

— Това ще е чак напролет, а аз имам нужда от пари сега — отговори той и поведе конете. — Ще се тревожим за другата пролет, когато дойде.

Фиона разбра, че той се готви да продаде чифлика. Макар и да го бе очаквала, разочарованието й бе голямо. Мъчеше се да измисли къде би могла да отиде и какво би могла да направи, за да не е принудена да живее в някоя колиба в Брисбейн, но не виждаше никаква друга възможност. Хваната бе в клопка и можеше само да се примири с онова, което Дънли бе решил да стори.

Но засега имаше работата си в чифлика. Върху нея съсредоточаваше и мислите, и енергията си. Поради това изминаха няколко дни преди да забележи какво върши Дънли и да стигне до някои заключения. Най-неочаквано бе започнал да обръща внимание на външността си. С част от парите от продажбата на конете си бе купил дрехи, поддържаше брадата си добре подстригана и от време на време искаше изгладена риза. Когато по време на една закуска Фиона усети, че от него се носи слаб дъх на парфюм, тя свърза това с другите факти и реши, че той ухажва някоя жена.

Срещата й с жената бе кратка и категорична, макар че я изненада. Фиона бе нахранила прасетата и като влезе в кухнята, завари Дънли с някаква жена на кухненската маса. Баща й я представи, а погледът му предупреждаваше Фиона, че трябва да се държи любезно. Вайолет Слатъри бе неугледна жена, надхвърлила петдесетте, имаше вид на сводница и зло, хитро лице, облеклото й бе натруфено.