Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Кофа за помия ли носиш? — попита тя с изкуствена усмивка. — Ситън да не те кара да се грижиш за кочина?

— Няма защо да ме кара. Това е честна работа, която върша с радост.

— Можеш да се занимаваш с нещо много по-добро, драга. Ако натрупаш малко месце по костите си, лицето и косата ти ще привличат мъжете като мухи на мед. Ако работиш в някоя кръчма, тя ще е препълнена всяка вечер.

— Аз не се занимавам с паплач.

Студеният израз в очите на жената се плъзна по цялото й лице и тя с поглед замрази Дънли, който бе готов да избухне гневно.

— Паплач? — обърна се пак към Фиона жената. — Ти, малка кавгаджийке, трябва да знаеш, че аз съм собственица на кръчма!

— Ами никога не е късно да се поправиш, както казва господин Рийд в книгата си със същото заглавие. Винаги можеш да я продадеш и да си купиш някоя галантерия или друг почтен магазин.

— Стига с тия гадни глупости! — изкрещя Дънли и скочи от масата. — По дяволите, ще затисна дългия ти език с юмрука си!

Вайолет се хвана за масата и едва се задържа, когато Дънли се прекатури през пейката и падна под краката й. Жената се обърна и махна с ръка, отвратена от Фиона.

— Остави я, Ситън! Хайде да тръгваме.

— Не, за бога! — изръмжа той. — Това е моята къща и аз…

— Казах ти да я оставиш! — кресна в лицето му Вайолет. — В моя бизнес не искам да имам нищо общо с добродетелните жени в града и ги подушвам отдалеч. Тая кучка може да е твоя, но не прилича на теб. Аз си отивам и ако искаш да дойдеш с мен, тръгвай и ти!

Излязоха си, а Дънли продължаваше да клати юмрук и да се заканва какво ще направи по-късно. Фиона вдигна съборената пейка и продължи работата си, но остана нащрек да не би баща й да се върне.

Дънли се прибра по залез, като никога — напълно трезвен, и това, което се случи, бе по-малко от очакванията на Фиона. Той просто крещеше, беснееше и заплашваше, а с това инцидентът с Вайолет Слатъри сякаш бе приключен. На другата сутрин не бе по-груб от обикновено, когато е в лошо настроение и му предстои да реши някакъв проблем.

По-късно, като премисляше станалото, Фиона осъзна, че в отношенията им бе настъпила рязка промяна. Досега той бе товар в живота й, а от този момент положението бе станало тъкмо обратното. Вайолет Слатъри не искаше да има нищо общо с Фиона и поради това дъщерята бе станала тежест за баща си и препятствие в любовната му връзка.

Няколко дни не се случи нищо. Дънли очевидно търсеше разрешение за своя проблем, но след това настъпи още една промяна от съвсем друг характер. Веднъж, като стана от леглото си сутринта, Фиона почувства, че есента вече настъпва. Животът й бе тясно свързан с циклите на полската работа и с природните явления, а сетивата й усещаха всяка промяна. Листата изглеждаха още същите и денят не бе по-студен от предишния, но Фиона безпогрешно разбираше, че е настъпил сезонът за прибиране на реколтата.

През нощта ослепителни светкавици прорязаха небето и над земята се разрази буря, която отминаваше към планините на запад. Това даваше възможност на Фиона да се изкъпе, а тя предпочиташе такава баня пред измиването с вода от кладенеца, защото дъждът й се струваше много по-чист и свеж. Когато по покрива зачукаха първите капки, тя скочи от леглото си, грабна сапуна и хавлиената си кесийка и изтича до големия камък край хамбара.

Валеше топъл и силен дъжд, от който в сезона на растеж семената в плодородните лехи на градините се наливаха с живителни сокове. Като се изкъпа, Фиона застана с разкрачени крака и разперени ръце под чистия порой на дъжда, който я обливаше. Струваше й се, че се слива с мощните неудържими сили на природата след блясъка на светкавиците и тътена на гръмотевиците.

Банята под дъжда обикновено повдигаше духа на Фиона за няколко дни, но този път само след два дена пред Фиона изникна крайно неприятно положение. Дънли бе намерил решение за своя проблем, очевидно под силното давление на Вайолет Слатъри. Той бе стигнал до заключението, че логичното решение на въпроса е да намери съпруг на Фиона.

При случай той и по-рано бе водил свои приятели вкъщи и всички много си приличаха. Груби, шумни мъже, те винаги се стараеха да докажат, че могат да бъдат не по-лоши скандалджии от баща й. И още когато бе дванайсет-тринайсетгодишна, поглеждаха похотливо към нея.

Върнън Слоукъм не бе по-различен от другите. Як, трийсетгодишен мъж, той имаше ъгловато, грозно лице, с белези от побоища и чупен няколко пъти нос. Щом видя Слоукъм, Фиона разбра защо го е довел Дънли. Гостът се бе постарал да е по-представителен и според вкуса си бе облякъл костюм на ярки квадрати. Освен това изглеждаше, че е дошъл с нежелание и че доста се съмнява какво ще намери в този дом. Но при появата на Фиона, Слоукъм прояви голям интерес.