Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Когато Матю се върна с парите и с двама ратаи, Джереми им помогна да откарат стадото до неговото пасище. Шосето минаваше по възвишението Спринг Хил, откъдето се разкриваше общ изглед на Брисбейн. Градът бе столица на Куинсланд, на трийсетина километра от крайбрежието и бе разположен в широк завой на река Брисбейн. Простираше се от доковете при Петри Пойнт през наносната равнина и около хълмове, някои от които бяха тъй стръмни, че къщите по тях бяха издигнати върху подпорни греди от едната си страна. Шосето пресичаше околовръстния път, който водеше през покрайнините до заградените пасища на Матю при Норт Ки, в края на града.

Край реката имаше и други оградени пасища, както и ковачници, коларски и други занаятчийски работилници. Когато стадото бе прибрано в заграждението, Джереми се сбогува с Матю и се отправи към търговците на коне. Купи една млада кобила за Фиона и три скопени животни за товарни коне. Както и тези, които вече имаше, скопените животни бяха опитомени диви коне, големи и рошави, с изпъкнали яки мускули. Джереми спря в една сарачница и купи три самара за товарните животни, после пое към чифлика заедно с новите коне.

Пристигна към края на деня, когато и последните хора си бяха отишли с даренията на Фиона. Чифликът изглеждаше изоставен, градините бяха напълно обрани, а вратите на празния хамбар и на бараките зееха отворени. Фиона бе раздала и мебелите, затова вечерята пред огнището напомняше на вечерите край лагерен огън. Като се нахраниха, Бъги отнесе одеялото си в една от стаите, а Джереми и Фиона се настаниха върху своите одеяла пред огнището. Слабата, трепкаща светлина на огъня огряваше червената й коса и гладката й кожа, докато се любеха.

Следващият ден мина в последни приготовления за заминаването. Докато Бъги сортираше сечива, намотки въже и други принадлежности, за да ги привържат към самарите на товарните коне, Фиона се преоблече и тръгна с Джереми за някои допълнителни покупки. Беше много красива в най-хубавата си рокля и с шапка, а Джереми сияеше от гордост, като галопираха към града. Той повдигаше шапка, а Фиона махаше с ръка на съседите.

Най-напред отидоха до гробището, където бе погребана майката на Фиона, за да остане няколко минути край гроба й. Скръбта на Фиона бе още твърде прясна, за да говори за майка си, и Джереми не знаеше за нея почти нищо, освен че е умряла неотдавна. След малко Фиона се изправи, като бършеше очи, и поеха с конете си към търговските улици на града.

Влизаха от магазин в магазин и купуваха топове дочен плат, сапун и други неща, които им бяха необходими. В бакалницата нямаха нужда от други хранителни продукти, освен от сол, чай и още някои дреболии. Фиона имаше в чифлика си не само пушено свинско месо и зеленчуци, а и торби със сушени плодове, грах и фасул, приготвени за зимата, както и жито, ечемик и ръж, които бе смляла на брашно. Но сега купи и големи количества захар на бучки, меласа и мед, за да прави сладкиши.

Накрая влязоха в една книжарница, където Фиона, сияеща от радост, си избра книги и списания. Но когато се върнаха в чифлика, тя изглеждаше натъжена. Джереми я разбираше — макар да очакваше с нетърпение новия им съвместен живот в Пустошта, тя бе родена и израснала в този чифлик. Бе преживяла в него много тежки дни, но все пак изпитваше известна привързаност и болка от раздялата с родния дом.

Стъпките им отекнаха през празната къща. Джереми и Фиона помогнаха на Бъги да довърши работата си с багажа, а Фиона ставаше все по-меланхолична с изгасването на последния ден, който щеше да прекара в чифлика. Зае се да приготвя вечерята, докато мъжете завързваха багажа за самарите. Тази нощ, като си легнаха пред огнището, Джереми само я държеше в прегръдките си и говореше колко щастливи ще бъдат в годините, които ги очакват.

Преди разсъмване Фиона приготви за последен път закуска в този дом, а Джереми и Бъги доведоха конете от пасището и ги вързаха зад къщата. Като закусиха, тя изми съдовете, Джереми ги мушна в една торба и заедно с Бъги се заеха с товарните коне. Завързаха въжета от оглавника на всеки кон за самара на следващия и петте коня оформиха дълга редица.

При появата на първата зора, когато вече оседлаваха конете за езда, Джереми потърси с поглед Фиона. Видя я от другата страна на стопанския двор да разнася сено от хамбара към бараките. Той осъзна, че както бе предполагал, Фиона нарочно не бе отговорила на Дънли, когато й се хвалеше, че ще продаде чифлика. Вместо да остави плода от усилията на своите дядо и баба на Дънли, а той да ги използва за своите цели, тя възнамеряваше да му остави само голата земя, която родителите на майка й бяха превърнали в чифлик.