Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Тази гледка му бе станала позната през последните седмици, защото осем от къщите, които даваше под наем, бяха разрушени от пожари, избухнали по мистериозен начин. Този пожар бе по-различен, тъй като работилницата не бе напълно разрушена и не съществуваше мистерия около избухването на огъня. Един от наемните подпалвачи бе заловен и хвърлен в затвора.

Айзак Тълк и седмина работници стояха отстрани и наблюдаваха как Мортън оглежда щетите. Още преди края на сезона на яхтите, продажбата от работилницата бе намаляла поради тежкото икономическо положение. Работниците бяха станали мълчаливи, защото се бояха Мортън да не реши, че работилницата е на пълна загуба, а в Сидни сега трудно се намираше работа.

Майсторът пристъпи към Мортън.

— Разбрах, че работилницата не е осигурена срещу пожар, сър Мортън — каза загрижено.

Мортън въздъхна тежко и кимна.

— Компанията в Англия, чиято дъщерна фирма тук застрахова всичките ми имоти, е поставена под съдебна забрана. Затова нито една от загубите, които претърпях напоследък не бе покрита. Работникът, който е пазел работилницата снощи, пострадал ли е при сбиването?

— Не, само е поодраскан — отвърна Айзак. — Пратих го да се прибере вкъщи и да си почине. Той е извикал пожарната команда и полицаите, които са заловили подпалвача.

Мортън кимна доволен; надяваше се, че заловеният ще проговори. Известно бе, че Крийви използва посредници и не контактува пряко с извършителите на криминалните деяния, но сега положението бе по-обещаващо, отколкото след предишните пожари. Ако арестуваният можеше и се съгласеше да назове посредника, той сигурно щеше да направи признания, за да избегне наказанието, а по този начин Крийви щеше да бъде изправен пред съда.

— Добре, че валеше — разсъждаваше Айзак. — Дъждът помогна на пожарната да загаси огъня. Навярно възстановяването на работилницата няма да струва много скъпо, нали, сър Мортън?

Мортън се поколеба, размишлявайки. Като бизнесмен знаеше, че би трябвало да закрие работилницата, но като човек не можеше да остави хората без работа, ако не е абсолютно наложително.

— Трябва да изчислиш колко ще струва ремонтът. Ще продължим поне до другата пролет, а ако имаме късмет, общото икономическо положение ще се подобри и продажбата на въжета може пак да потръгне.

Айзак се усмихна щастливо и повдигна шапката си. Мортън се качи в каретата си и нареди на кочияша да го откара в полицейския участък. Докато каретата потегляше, се разнесоха радостните възклицания на работниците, които бяха научили от Айзак резултата от разговора му. Настроението на Мортън бе съвсем противоположно на тяхното и такова бе вече месеци наред.

Продължаващото отчуждение от майка му го измъчваше и все още не можеше да разбере, нито да прости нейната постъпка. Този възникнал неотдавна въпрос бе първият, който Мортън не можеше да разисква с жена си, което бе създало някаква бариера помежду им. Джулия вече бе престанала да го пита какво му е и двамата се стараеха да се държат като че ли нищо не се е случило. А това бе невъзможно, защото Джулия и майка му често си ходеха на гости и Мортън вече бе загубил чувството си за пълна близост с жена си.

Проблемите му в бизнеса не бяха по-малки отколкото в личния му живот. Банкрутът вече не му се струваше нещо, което може да сполети само други хора. Като нямаше начин да предпази недвижимото си имущество от опожаряване, той го бе разпродал, а парите бързо се стопиха. За изгорелите къщи, дадени под наем, се бе чувствал морално задължен да възстанови предплатения наем. Бяха възникнали и други непредвидени разходи и касовите му резерви бяха намалели. Сухият док бе започнал да носи малка печалба, а от Търговската банка продължаваше да губи. Доходите му от сухия док и от Морската застрахователна компания едва покриваха разноските му.

Единственото благоприятно събитие от месеци наред бе арестуването на подпалвача на въжарската работилница. Мортън слезе бързо от каретата, щом спря пред полицейския участък на ъгъла на Джордж стрийт и Аргайл стрийт, но надеждата му скоро бе заменена от разочарование. Главният инспектор даваше резки нареждания на смутените полицаи край него. Той дръпна Мортън настрани, за да поговорят.

Главният инспектор, едър, грубоват полицай на име Уолтър Полдинг, бе страшно разгневен и също толкова смутен.

— Този арестант няма да може да ни каже нищо, сър Мортън — призна инспекторът тъжно. — Той е мъртъв.