Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Според Мортън фактите бяха неоспорими и когато ги обсъди с Джулия вечерта, тя се съгласи с него.

— Да се потопи кораб е изключително тежко престъпление, но ние вече знаем, че Крийви не се спира пред нищо, за да постигне целта си — разсъждаваше Джулия. — Причинителят на повредата се излага на същата опасност, която грози и останалите хора на борда, затова трябват огромни подкупи, за да се потопи параход.

— Не непременно — възрази Мортън. — За Крийви е достатъчно да намери един наемник, който скришом да повреди кормилната верига, компаса или нещо друго, което може да принуди кораба да се натъкне на скала. А когато наемникът се върне за парите си, може да получи онова, което получи подпалвачът в затвора, та да не остане никакъв свидетел.

Джулия призна, че това е напълно възможно и се впуснаха в обсъждането на други аспекти на създаденото положение. Мортън изтъкна, че в Сидни има три морски застрахователни компании, но напоследък потъват само осигурените от неговата. Двамата неохотно се съгласиха, че Мортън може да постъпи само по един начин.

Сутринта той изпрати един стажант в Търговската борса, за да разбере каква е текущата котировка на акциите на застрахователната компания. След като получи необходимите данни, поръча да се свикат останалите директори на заседание и извади от касата си ценните книжа за своето дялово участие. После извика каретата.

На заседанието Мортън уведоми колегите си какво бе открил предния ден в адмиралтейството.

— Естествено, нямам доказателства срещу Крийви — продължи той. — Ако имах, не бих разговарял с вас, а с главния прокурор. Не е тайна обаче какви са отношенията ми с Крийви, а и методите, с които той си служи, също са добре известни. Така че аз съм човекът в Ноевия ковчег, а всички вие сте финансово ощетени. — Извади ценните си книжа и ги хвърли на масата. — За компенсация ще продам всичките си акции на вас при отстъпка от седемдесет и пет процента. Ако инвестирате тези петстотин гвинеи, би трябвало скоро да възстановите загубите си и дори да спечелите повече.

Останалите директори слушаха Мортън потресени и наскърбени. Известно време мълчаха, после, макар и със смущение, приеха предложението му. Мортън излезе от заседанието с чек в ръка, който отнесе в Търговската банка и го депозира в служебната си сметка.

Отиде да види как върви ремонта на въжарската работилница, после се отправи към сухия док — единственият му засега източник на приходи. В дока стоеше голям тримачтов кораб, който скоро трябваше да е готов, а това би покрило разходите му за няколко седмици. Поговори с надзирателя, Върджил Хандли, и му поръча да предупреди нощния пазач да стои нащрек. След това Мортън се качи в каретата си и пое към Търговската борса.

Докато гледаше таблото с лихвените проценти и други данни, една дъска на пода изскърца зад гърба на Мортън. В същия миг се чу фалцета на Крийви, който шепнеше:

— Не е нужно това да продължава. Аз все още ти предлагам да станем съдружници. В знак на добра воля трябва само да ми кажеш къде е Бенджамин Тавиш. Мога да те включа веднага в едно доходно начинание, от което ще станеш многократен милионер.

— Никога няма да падна тъй ниско, че да ти стана съдружник, Крийви — отвърна Мортън тихо, без да се обръща.

Крийви се изсмя презрително и се отдалечи. Мортън прочете данните, оповестени на таблото, и си тръгна разгневен. Огромната пищна карета на Крийви тъкмо потегляше. Мортън се качи в своята карета и нареди на кочияша да го откара на Кинг Крос.

През останалата част на деня Мортън обмисляше каква стратегия би му позволила да възвърне финансовата си стабилност. Преглеждаше книжата върху бюрото си, вадеше справки от разни папки и се мъчеше да открие високодоходен начин да използва своите петстотин гвинеи. Хрумнаха му няколко идеи, но нито една от тях не обещаваше особен успех при икономическата депресия, комбинирана с пъклените планове на Крийви.

Като изоставяше идеите си една след друга и се напъваше да измисли нещо ново, Мортън си спомни с уплаха за своя чичо, който бе претърпял поражение и бе банкрутирал вече на средна възраст. Беше се стъмнило, той запали настолната си лампа и продължи да мисли. След малко влезе Албърт Ломан.

Началникът на кантората заговори за Джубал Аверли и съобщи, че младият човек предавал някому тайна информация. Два пъти седмично ходел по тъмно в едно гробище. Стажантът оставял бележки със сведения за някои дейности на кантората в урна, поставена до една крипта, а оттам вземал оставени за него пари.