Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Мортън гледаше плика онемял от учудване и си припомни какво е финансовото положение на майка му.

— Бях останал с впечатление, че си изразходвала касовата си наличност за закупуване на мериносови овце.

Александра кимна и затвори чантата си.

— Да, затова ипотекирах фермата. Само за два месеца, тъй че лихвата няма да е голяма. Ще изплатя цялата ипотека, когато получа сумите за остриганата миналата пролет вълна, които лондонският брокер би трябвало да ми изпрати до месец.

— Не мога да ти позволя да направиш това, мамо! — извика Мортън ужасен. — Не можеш да си сигурна колко ще получиш за вълната, освен това тези пари ще са ти нужни. Как ще посрещаш разходите по фермата?

— Никога не сме получавали по-малко от пет хиляди — успокои го Александра и, почуквайки с бастуна, се отправи към вратата. — Толкова получавахме, когато пазарът бе слаб. Колкото до разходите, те са главно за осигуряване на фермата с провизии, а сега във фермата има предостатъчно. Откакто започнахме да получаваме доставки с речните кораби, поддържаме постоянен запас от трайни продукти, които да стигнат за две години. Както ти е известно, не може да се разчита напълно на корабоплаването по река Дарлинг.

— Не бива да правиш това, мамо! — настояваше Мортън. — Излагаш на риск постигнатото с труд през целия ти живот. При това срещу нищожна сума, която не отговаря на стойността на имението.

Александра спря на прага и погледна сина си с насълзени очи.

— Фермата за мене е много скъпа. Но има други неща, които са ми още по-скъпи. Довиждане, Мортън.

Тя си тръгна, а сълзи овлажниха и очите на Мортън. Сълзи от мъка за отчуждението помежду им и сълзи от срам, че не можеше истински и искрено да прости на майка си. Изминаха няколко минути, докато успее да събере мислите си. Мортън отиде до вратата и извика да приготвят каретата му.

Преди да отиде да депозира чека в Търговската банка, той спря в банка „Нов Южен Уейлс“, където фермата винаги държеше влоговете си. Разговорът с управителя потвърди опасенията на Мортън и той си тръгна силно притеснен.

Веднага след като майка му бе изтеглила ипотеката, управителят на банката на Крийви бе дошъл да я откупи, плащайки голяма премия, без да се интересува от размера й. Ако се случеше нещо, което да попречи на Александра да изплати ипотеката точно в определения ден, Крийви щеше да стане собственик на фермата Тибубъра за нищожна сума. А Мортън знаеше, че ако съществува начин да го направи, Крийви непременно щеше да попречи на майка му да изплати ипотеката в срок.

— Джереми, жалко е да се похаби месото — смръщи вежди Фиона. — Повечето семейства нямат на трапезата си толкова месо в продължение на две-три години.

— Така е — съгласи се Джереми и слезе от запъхтяния си кон. Седлото му се бе разхлабило, докато бикът го гонеше, затова го пристегна. — Не обичам да убивам бикове и щеше да е добре поне да използваме всичкото месо. Но в такова време не можем да сушим говеждо.

Валеше ситен, тих дъжд и Фиона бе принудена да се съгласи. Бъги не каза нищо. Слезе от коня си, за да одере бика и да отреже няколко хубави парчета месо. Изражението му показваше, че очаква с нетърпение да похапнат прясно говеждо за вечеря. Джереми отново се качи на коня си и погледна Фиона, която наблюдаваше Бъги. В новата си, купена за случая рокля тя бе изглеждала прекрасно на сватбата им в Туумба, а сега му се струваше още по-хубава и привлекателна.

Яркочервената й коса внасяше цвят и живот в дъждовния ден. От широкополата й пастирска шапка се стичаха капки и се сливаха със струйките вода върху топлото й палто от овчи кожи. По лицето й още се четеше съжаление, големите й зелени очи наблюдаваха Бъги замислено. После хвърли поглед към Джереми и лицето й се озари от искряща усмивка, която напомняше без думи за минутите им на близост, за малките им интимни тайни.

Джереми се усмихна, завладян от силната си любов към нея, която пареше в гърдите му като горчиво-сладка болка.

— Фиона и аз ще отидем да намерим останалата част от стадото — обърна се той към спътника им.

— Добре — отвърна Бъги, като отделяше с острия си нож кожата на бика. — Ще ви настигна след малко.

Джереми, редом с Фиона, подкара коня си натам, накъдето бе побягнал дивият добитък. Животните, разпръсквайки се, бяха стъпкали мократа трева спинифекс и ниските храсти, затова не бе трудно да се забележат следите им. На около стотина метра, където стадото бе почнало да се събира, следите се сливаха и Джереми подкара към един близък хълм.