Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Господин Фрейли и аз много пъти го изпускахме от поглед, преди да разберем къде ходи — продължаваше Албърт. — Миналия четвъртък отидохме до гробището малко преди него и видяхме, че в урната има монета от пет шилинга, която не взехме. Снощи изчакахме той да напусне гробището и намерихме в урната оставен лист с данни за нашата дейност, но също не го прибрахме. Смятах, че вие ще предпочетете да говорите с него насаме, затова му казах да остане в кантората, след като другите си отидат. Сега той чака долу, за да признае за своето издайничество, сър Мортън.

Мортън не бе толкова разгневен, колкото огорчен и разочарован. Винаги се бе страхувал най-много от предателството, а това, което току-що научи, бе за него по-тежък удар от опожаряванията и потопяването на корабите. Мортън се отпусна в стола си и с тъжно кимване на глава изрази съгласието си. Началникът на кантората отиде до вратата и строго повика Джубал Аверли. Мортън чу, че стажантът се качва бавно по стълбите и плаче.

Джубал, едър и хубав петнайсетгодишен младеж, влезе хълцайки в офиса.

— Страшно съжалявам, сър Мортън — проплака той. — Не го направих за парите. Двама мъже казаха, че ще убият мама и сестрите ми.

Мортън почувства облекчение, че младежът не го е предал за пари.

— При тебе са дошли двама мъже и са заплашили семейството ти, ако не изпълниш каквото искат от тебе, така ли? — попита той.

— Да, сър — изхълца младежът. — Също и ако кажа на някого. Най-напред не им повярвах, но една сутрин намерихме кучето ни мъртво. С отрязана глава, червата му бяха пръснати наоколо. Мама и сестрите ми не можеха да дойдат на себе си дни наред. А аз не знаех какво да правя, защото нали баща ми умря, а дядо не можеше да ми помогне. После двамата мъже пак дойдоха и казаха, че ще направят същото с мама и сестрите ми…

Джубал се разплака горчиво и гласът му пресекна. Възмущението на началника на кантората се превърна в отвращение и ужас. Мортън стана и отиде до прозореца, обладан от изгаряща омраза към Крийви. Сключил ръце на гърба си, той гледаше надолу към мократа мъглива улица, огряна от слабата светлина на газовите фенери, без да вижда нищо.

Когато стажантът овладя риданието си, Мортън започна да го разпитва. Джубал не бил виждал двамата мъже нито преди, нито след заплахата им. Носел информация в гробището от една година, което обясняваше много неща. По този начин Крийви бе разбрал за къщата на Грейс стрийт и бе започнал да подозира Бенджамин Тавиш след изчезването на Бевърли. След това бе узнал кои кораби са осигурени от Морската застрахователна компания.

— Не съм изхарчил нито един шилинг от парите, сър Мортън — добави Джубал. — Ще ви ги донеса всичките утре.

— Не, това няма да промени нищо — отвърна Мортън. — Трябва да продължиш да носиш съобщения в гробището, иначе ти и семейството ти ще бъдете в опасност. Обаче господин Ломан ще ти казва какво трябва да пишеш.

— Да, сър. Страшно съжалявам, че стана така, сър Мортън.

Мортън се опита да се усмихне, отпрати младежа и пак седна на бюрото си. Албърт се размърда и се покашля.

— Това е най… — Гласът му заглъхна, защото не можеше да намери думи, с които да изрази чувствата си. — Трябва да изпратим полицаи да наблюдават гробището и да арестуват човека, който идва за сведенията, сър Мортън — предложи той.

— Ще арестуват някой бедняк, на когото плащат по някое пени, за да отнесе съобщението в друго скривалище — тъжно поклати глава Мортън. — Крийви е колкото жесток, толкова и хитър.

— Наистина е жесток и хитър — съгласи се Албърт. — Като пиша черновките за Джубал, ще внимавам информацията да изглежда достоверна, както досега, но в нея да няма нищо, което може да донесе вреда на фирмата.

— Много добре. Но вече е останало твърде малко, на което може да се нанесе вреда.

Началникът на кантората кимна тъжно и излезе. Мортън продължи да преглежда книжата върху бюрото си, но изведнъж почувства, че това е безсмислено. Въздъхна дълбоко, изгаси настолната лампа и се отправи надолу към каретата си.

Никога не бе изпитвал по-голяма благодарност към Джулия за топлотата, съчувствието и любовта й, когато го посрещна вкъщи. Бе превърнала дома им в убежище, където многобройните му проблеми изглеждаха не тъй безнадеждни, след като ги обсъдеше с нея.

Но в същото време никога не бе изпитвал по-голямо съжаление за неуловимата сянка над отношенията им поради отчуждаването си от Александра.

Копнееше за онази пълна хармония с Джулия, която изпълваше живота му с радост. Искаше също така да се сдобри с майка си. Но в съзнанието на Мортън постъпката на майка му продължаваше да бъде измама, която бе продължила десетилетия. Сдобряването с нея би било неискрено, а тя веднага би почувствала това. Сегашното състояние на отношенията им бе мъчително и за двамата, но лицемерието би било още по-лошо.