Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Джереми се засмя и се съгласи, а разговорът се прехвърли към други неща. Фиона и Бъги се бяха харесали от пръв поглед и ставаха добри приятели, а това радваше Джереми и обещаваше сговорни отношения между тримата. За приятелските им чувства допринесоха и ябълковите сладки, които Фиона поднесе с чая в края на закуската. С щастлива усмивка Бъги изяде огромно количество от тях.

Като се нахраниха, Джереми и Бъги отидоха в градинката за зеленчук, който да отнесат със себе си. Бъги се възхищаваше от едрите зеленчуци, а Джереми изтъкваше, че са такива не само поради подходящия климат, но и поради умението и упорития труд на Фиона. Брисбейн се намираше в субтропическата зона и покрай градините и нивите наред с други видове дървета растяха манго, папая и куинсландски орех. Джереми бе чел някъде, че един предприемчив човек пренесъл куинсландския орех в Хавай, където виреел добре, и го наричали макадамия.

Останалата част от деня мина за Джереми бързо. След като напълниха чувалите със зеленчук, заедно с Бъги прегледаха сечивата си, подковаха конете с износени подкови и се занимаха с подготовката за заминаването си на запад. Още двама търговци на добитък дойдоха да огледат стадото и да разговарят с Джереми, а той и Бъги помогнаха на Фиона в нейната работа. Минутите минаваха бързо, но за Фиона часовете течаха бавно, защото нямаше търпение да остане насаме с Джереми.

Най-после дойде краят на деня. След богата и вкусна вечеря с шунка и разни гарнитури, Джереми изпита още по-дълбоко чувство на интимност с Фиона, когато влязоха в нейната спалня, мястото, където бе прекарвала уединените си мигове. Под лунната светлина, която струеше през прозореца, тя бе очарователно красива и събуждаше у Джереми страст, на която огнената й природа отвръщаше.

Неговата страст можеше да бъде задоволена, но дълбоката му любов към Фиона разпалваше ненаситно желание да изразява привързаността си и той я държеше в прегръдките си, докато разговаряха. Тя го попита какво представлява костеният талисман, който висеше около врата му. Той й обясни и предложи:

— Мога да го сваля, ако те смущава.

— Не, остави го. Ни най-малко не ме смущава. Вярваш ли, че притежава някаква сила, както ти е казал Джубурли?

Джереми се засмя.

— Докато живеех между аборигените, виждах неща, от които можеш да се сепнеш, но трябва да кажа, че винаги намирах някакво логично обяснение. Не вярвам в магии. — Засмя се отново. — Както не вярвам и в горски духове или че под дъгата могат да се намерят гърнета със злато.

— И аз не вярвам — усмихна се Фиона. — Но не се осланям изцяло и на сухия разум. Също като тебе. Нали не само с разума си търсиш мястото, където да се установиш? От логична гледна точка много места са почти еднакви и биха могли да те задоволят. Но в твоето истинско завръщане към заветното ти място ти се ръководиш повече от сърцето и душата си, отколкото от ума.

Като помисли малко върху думите й, Джереми бе принуден да се съгласи. Направи му впечатление също така, че забележката й говореше за проникновение, което бе характерно за нея. Фиона бе споменала, че обича да чете. Затова да се разговаря с нея бе забавно, интересите и знанията й се простираха много извън чифлика й. После заговориха за Голямата пустош, една тема, която никога не омръзваше на Фиона. Джереми я притискаше към себе си, главата й лежеше на рамото му и продължиха да говорят, докато заспаха.

На другия ден Джереми разбра, че съседите обичат Фиона, макар че досега я бяха посещавали рядко заради Дънли. Беше се разчуло за случилото се между него и Джереми и вече се знаеше, че Фиона се готви да замине и да се омъжи за Джереми. Съседите идваха да ги поздравят и да им пожелаят щастие, а Фиона започна да раздава животните и земеделските сечива на най-нуждаещите се.

Джереми видя, че тиранията на Дънли наистина е свършила, защото хората идваха без страх с каруците си да вземат кафези с пилета, инструменти и други вещи. По едно момче Фиона съобщи на обитателите на работническите жилища край шосето да дойдат да оберат останалия зеленчук и хората дойдоха на рояци да напълнят торби и чували. Някои чифликчии носеха на Фиона в отплата измачкани книги или стари списания, които тя приемаше с голямо задоволство.

Търговци на добитък продължаваха да идват, за да видят стадото и да говорят с Джереми. Матю Харисън дойде още веднъж и огледа стоката, после се съгласи да заплати двеста гвинеи. Отиде да вземе парите и да доведе ратаи, които да откарат стадото. Джереми влезе вкъщи, за да поговори с Фиона. След като обсъдиха положението, решиха да тръгнат в ранно утро след два дни. Фиона сподели със съседите какво са решили, като знаеше, че вестта ще стигне до ушите на Дънли в кръчмите.